Доротея Тончева на 80 години посреща юбилея си със свободен дух и неугасваща страст към сцената. Актрисата остава в историята с ролите си в „Бялата стая“, „Черните ангели“, „Шибил“ и „Нона“, а повече от четири десетилетия споделя живота си със Стефан Цанев.
Публиката я разпознава като Александра, Катя, Рада и Нона – героини с различни съдби, но с обща вътрешна сила. Зад тях винаги стои самата Доротея Тончева – темпераментна, свободна и истинска.
Голямата ѝ среща с киното идва с „Бялата стая“ през 1968 г., където играе до Апостол Карамитев. Изпълнението ѝ носи първата „Златна роза“ за женска роля. През същата година тя се появява и като Рада в „Шибил“.
Истинската популярност идва с „Черните ангели“ на Въло Радев през 1970 г. Ролята на Катя ѝ носи втора „Златна роза“. През 1973 г. Тончева играе главната роля в „Нона“ по романа „Чифликът край границата“ на Йовков, заедно със Стефан Данаилов.
„Театърът за мен е кауза, а всяка роля – изповед“.
ДОРОТЕЯ ТОНЧЕВА · АКТРИСА
Театърът остава голямата ѝ страст, а връзката със Стефан Цанев продължава и до днес. Той пише специално за нея пиесата „Цигуларката на Бога“, която събира любовта, изкуството, самотата и цената на творческия дар.
Доротея Тончева на 80 години говори за живота си без тържествена равносметка. Тя признава, че е щастлива с децата, кариерата и семейството си, и продължава да гледа напред с любопитство.
