Историкът подкрепи ограничаването на устройствата и социалните мрежи в училище; призова за по-смело осъвременяване на образованието и обяви премиера на документален филм за пренасянето на цар Фердинанд.
В дебата за телефоните и социалните мрежи в училище проф. Петър Стоянович застана зад по-строги правила в класната стая. По думите му това не е „повеждане на война“, а връщане към нормалността, защото „паралелният онлайн живот води до зависимост и изземва реалното внимание на децата“.
Стоянович приветства намерението училищата да ограничават устройствата по време на занятия, но предупреди, че оставянето на решенията изцяло „по места“ може да доведе до разнобой и регионализъм.
„Телефоните и социалните мрежи са чудесни, но извън часа – в средата на урока не обучават“, смята той.
Според него най-големият риск не е само в неподходящото съдържание, а в живота „на екран“, който измества реалната среда и възпира умението за концентрация. „Времето е най-ценният ни ресурс – децата го губят в безкрайно скролване“, каза историкът.
„Някой беше направил изследване, от което стана ясно, че тази мозъчна ангажираност в интернет е вероятно по-вредна дори от елементарните или познати досега класически зависимости. Не смея да се произнеса по този въпрос. Но виждам при немалко деца, че понякога потъването в този непрестанен онлайн живот стига размери, в които просто не мога да си обясня как го търпим като граждани и като родители“, коментира Стоянович.
Историкът определи пълната забрана като трудна за прилагане и подчерта, че усилията трябва да са общи – училище, родители и самите ученици: „Ако всеки търси как да заобиколи правилата – нищо няма да стане.“
Коментирайки новините, че Китай въвежда задължителни часове по изкуствен интелект от 6-годишна възраст, Стоянович призна, че Европа изостава, а България още повече:
„Образованието ни е прекалено поствъзрожденско. Трябва да подготвяме деца за световния пазар на 21-ви век, а често ги готвим за кварталното състезание.“
Той настоя за по-ранно и системно въвеждане на технологични дисциплини, без това да означава безконтролно екранно време.
