От около двадесет дни насам цените на основните хранителни и нехранителни стоки в България се следят ежедневно чрез новия държавен сайт kolkostruva.bg, който има за цел да предостави обективна информация дали и как предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година влияе на потребителските цени.
Според последния анализ на данните, няма сериозни промени в цените през последните две седмици. Сравненията в платформата ясно показват, че цените на един и същ продукт варират драстично в зависимост от населеното място, като по-малките селища без обекти на големи търговски вериги се оказват с по-високи цени, пише 24 часа.
Пример за това е село Айдемир, най-голямото българско село с над 6500 жители, където хлябът “Добруджа” от 650 грама се продава за 1,85 лева – значително повече от стандартната цена от 1,49 лева, която се наблюдава в почти всички големи градове в страната. Разликата е особено осезаема, когато се има предвид, че същият продукт в София, Пловдив, Варна и Русе рядко надвишава 1,49 лева, а понякога се предлага и на промоционални цени от 1,39 лева.
Тетевен, друг малък град с туристическо значение, също демонстрира ценови несъответствия – в търговската верига хлябът струва 1,49 лв., но в други местни магазини цената стига до 2,49 лв., което е с почти 70% по-високо от базовата стойност.
Още по-любопитна е ситуацията в русенското село Басарбово, където липсва стандартната разфасовка от 650 грама, а единственият наличен хляб от 500 грама се продава за 1,59 лв. Макар Басарбово да се намира само на няколко километра от Русе и жителите му имат лесен достъп до големи магазини, данните илюстрират колко по-ограничено е предлагането в по-малките търговски обекти.
Не по-малко значителни са разликите и при кашкавала – един от продуктите с най-големи ценови колебания. В един и същи магазин може да се открият варианти за 11 лв. за килограм, но и такива за над 30 лв. Причината се крие в периода на зреене, но потребителите в малките населени места често нямат достъп до етикетите, които да информират за качеството на продукта. Така, често се предлага кашкавал в средния и високия ценови сегмент, но без яснота какво точно купува клиентът.
Обратно, в големите градове търговските вериги осигуряват богат асортимент – от нискобюджетни варианти до премиум продукти, като същевременно предоставят и необходимата информация на етикетите. Именно това позволява на клиентите да направят информиран избор и да не плащат излишно.
Ценообразуването при плодовете и зеленчуците също е предмет на анализ. Така например турски моркови от втори клас се предлагат на една и съща цена – 1,19 лева на килограм – както в Перник, така и в Айтос. Подобна е ситуацията и с цената на български моркови от 0,99 лева в различни градове, като Благоевград и Велико Търново. Това се дължи на централизираната логистика на търговските вериги, които поддържат равни цени в цялата страна.
Анализът от платформата kolkostruva.bg подчертава важността от наличието на конкуренция и прозрачност при търговията с основни стоки. Ясно се вижда, че в населените места без представителства на големи вериги потребителите плащат по-висока цена за едни и същи продукти.
