„Да смятате, че властта има сърце е като да смятате, че алкохолик има два черни дроба – невъзможно е. Борбата за умилителност, която трябва да скрие политическата перверзия, винаги минава.“
Това каза в „Тази събота“ проф. Петър Стоянович по повод казаното от баба Милка от врачанското село Горна Кремена, което трогна Бойко Борисов и той предложи 120 лева надбавка за пенсионерите, които са с доход под линията на бедност.
„Нещо малко – свинско, мандарини, банани, нещо сладко. Но да има и някоя мръвчица. За да се погрижат и за нас, ние ги избираме тия депутати“, каза възрастната жена.
„Кой няма да се трогне от това да види една видимо финансово незадоволена жена или мъж. Тук обаче става въпрос за нещо по-голямо – дали държавата може да даде тези пари. Дали това не се прави на състезателен принцип кой ще наддаде в борбата за избирателя повече. Кой ще се покаже по-красив, с по-изписани вежди. Онова, което се нарича класическа политическа свинщина“, коментира проф. Стоянович.
„Когато животът ти е включен в битката за обичта на тълпата, ти вече се превръщаш в част от нещо друго. За жалост, съвременната политика в голяма степен се е превърнала именно в това“, смята той.
„Открай време в цивилизования свят има 13-а заплата, има 13-а пенсия. Това във времето преди и след Втората световна война в Централна Европа си има даже и име – те се наричат „пуйчи пари“. Парите, които ти дават колкото да си купиш една пуйка и аксесоарите към нея за Коледа“, каза още проф. Стоянович.
„Проблемът е, че когато става въпрос за национален акт, има винаги опасност да започне едно раздаване, което да докара държавата на ръба на фалита. Аз от това се опасявам – иначе бих раздавал пари от сутрин до вечер. Въпросът е, че има един момент, в който човек трябва да може да каже „стига“ и да продължи изречението с нормалния словоред на един съвременен политик“, смята Петър Стоянович.
Според него положението на българските пенсионери е повече от нерадостно.
„Преходът заяви с дела, че те няма да си отидат от този свят достойно и по начина, по който са се трудили и са влагали своите пари в здравно-осигурителната система. Едва сега новите пенсионери имат някакъв шанс за едно по-добро бъдеще, ако държавата не колабира“, смята проф. Петър Стоянович.
„Голяма част от българските възрастни хора, въпреки изключителната сръчност на българина да оцелява, много често живеят в един недостоен недоимък. Това смятам, че няма да може да се промени. Те са обречени поколения“, каза той.
„Българските баба и дядо, не знам даже дали ги чакаха да се пенсионират, за да им тръснат внуците да ги гледат. Това нещо на запад не съществува, няма такова понятие баба да гледа внуче. Във Франция бабата си има любовник, в Германия бабата си има приятелска среда от четири други активни баби“, коментира Стоянович.
