Кога е допустим нощният труд и как трябва да бъде организиран и заплатен, обясняват експертите на КНСБ. Кои са рисковете за здравето и безопасността на работещите и какви са задълженията на работодателите?
Темата е важна, но, за съжаление, рядко се повдига. Нощният труд е предизвикателство за организма. Има области, в които обаче няма как да не се работи и през нощта – здравеопазване, транспорт, предприятия, охранителна дейност, посочи Авицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов.
На нощни смени в България работят над 400 хил. души. Те трябва да са максимум 7 часа на денонощие или до 35 часа седмично. Законът е категоричен кой може да работи нощен труд, има забрана за лица под 18 години, въпреки че се случва в сектор като туризма, добави той.
По думите му има предприятия, в които се допуска само по един човек да следи поточна линия, което е предпоставка за трудови злополуки, тъй като е нормално да има по-висока уморяемост през нощта. Преди да започне един работник да полага нощен труд, трябва да мине и медицински преглед, какъвто трябва да се извършва и периодично на шест месеца. Задължително се предоставят ободряващи напитки, храна.
Има млади работници, които искат да полагат нощен труд, защото има допълнително заплащане. То е формулирано витиевато в нормативната уредба – 0,15 процента от минималната работна заплата на час, за която се преборихме да бъде 620 евро от тази година, но не по-малко от 1 лев преди, сега 0,51 евро. Т.е. 0,93 евро или не по-малко от 0,51.
Това нормално ли е, попита Атанасов и допълни, че, за съжаление, именно тези минимални стойности се плащат и в здравеопазването. Трябва нормативно да се борим за по-високо заплащане, категоричен бе вицепрезидентът на КНСБ.
Тодор Капитанов припомни, че заплащането на нощния труд е един от параметрите, които могат да бъдат уговорени чрез КТД. Апелираме синдикалните членове да предлагат договаряне на по-високо заплащане, посочи той.
