В новия епизод на подкаста “Храмът на историите” пред Мон Дьо застава една от най-обичаните български семейни поп певици – Мая Нешкова. Тя разкрива какъв е животът й след загубата на нейния любим Кирил Икономов, който внезапно ни напусна на 16 април 2026 г., и кои са спомените, които остават завинаги с нея.
Мая Нешкова признава, че любовта й с композитора не е пламнала от пръв поглед. Пред Мон Дьо тя споделя, че двамата се познавали още от Консерваторията, а след присъединяването й към „Оркестър Благоевград“ през 1978 г. отношенията им постепенно се променили. „Не беше много дълъг период. Ние се познавахме от Консерваторията отпреди това. Имаше моменти, в които той, така казано на онзи език, ме задяваше“, споделя тя. По думите й именно професионалното им уважение първо ги е сближило, а след това е започнала да се възхищава на човека до себе си. „Не беше любов от пръв поглед, от моя гледна точка“, признава Нешкова, като подчертава, че ключът към дългогодишната им връзка е отношението на Икономов към нея. „Той спря да свири, спря да има лични амбиции. Той посвети всичките си сили на това аз да съм“, казва певицата.
Да живееш без най-близкия си
Мая Нешкова не крие, че най-тежката липса след смъртта на Кирил Икономов е неговото присъствие. В интервю за Мон Дьо певицата със сълзи разказва, че най-много й липсват усмивката и погледът му. „Най-много ми липсва да ми се усмихне. Да ме погледне с тая любов, с която ме гледаше. Душата му. Това ми липсва най-много“, споделя тя. Нешкова разкрива, че в деня, в който съпругът й си е отишъл, той е прекарал часове в домашното им студио, работейки по последната й песен. „Последната нова песен, която ми направи, която още не сме миксирали, той написа и текста“, казва тя и признава, че едва след смъртта му е осъзнала истинския смисъл на думите. „Слушайки песента, след като той си отиде, аз разбирам, че той просто ми се е изповядал с тая песен“, споделя певицата.
Тя споделя и че ясно си спомня последните им мигове заедно, които тогава са изглеждали напълно обикновени. Всеки път, когато слизала в студиото, го прегръщала в гръб и целувала по темето – жест, който се бил превърнал в част от ежедневието им. „И колкото пъти влязох, го прегръщах отзад, за да слушам на раменете му, и му целувах темето. Така бяхме“, разказва тя. По думите й в последните месеци все по-силно е чувствала нуждата да му показва любовта си. Затова и двамата никога не са имали истински момент на сбогуване. „Нямахме миг на сбогуване в никакъв случай. Аз нищо не разбрах, че се случва. Той каза, че просто стомахът малко го е заболял“, спомня си Нешкова деня, който променя живота й.
А със загубата на Кирил Икономов тя е категорична – изгубила е не само съпруга си, но и голяма част от себе си като артист. Пред Мон Дьо тя разкрива, че след смъртта му е изчезнало желанието, с което години наред е излизала на сцената. „Загубих желанието за всичките тези неща. Усмивката. Аз не знам дали ще мога да бъда някога същият човек. И дори на сцената, колкото и добър професионалист да се опитвам да съм“, споделя тя. Нешкова признава, че е преминала през различни етапи на скръбта, включително и през въпроса защо Бог й е отнел най-близкия човек. „Казвах: „Защо ми го взе?“, но след това си казах: „Добре. Благодарна съм ти все пак, че го имах толкова години““, разказва певицата, която днес намира сили в смирението и благодарността за времето, което са прекарали заедно.
Изпълнителката споделя и за единствения сън, в който е видяла съпруга си след кончината му. Макар всяка вечер да си ляга с надеждата той да се появи, това се е случило само веднъж, няколко дни след загубата. „Той влезе в коридора и с поглед ми показа, че ми оставя ключовете. Неговата връзка ключове на шкафа. Така ме посочи. И си отиде“, заключва Нешкова.
