Бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ДПС-Ново начало Калин Стоянов реагира остро срещу решение на Върховния касационен съд, с което беше намалена присъдата на неправоспособен водач, причинил смъртта на двама души при тежка катастрофа. Повод за позицията му стана окончателното съдебно решение, което редуцира наказанието от 10 на 8 години лишаване от свобода.
В публикация в личния си профил във Фейсбук Стоянов определи решението като пореден пример за скандална съдебна практика при дела за смърт на пътя. По думите му става въпрос не просто за спор около размера на наказанието, а за сигнал към обществото как се оценява цената на човешкия живот в подобни случаи.
Катастрофата, за която става дума, е станала на 29 март 2025 г. в района на 58-ия километър на автомагистрала „Тракия“ в посока София-Бургас. Лек автомобил се удря в микробус, в който пътуват съпрузи от Костенец. И двамата загиват на място, а трети човек е тежко ранен.
Разследването установява по безспорен начин, че автомобилът е управляван от Тодор Нейков – неправоспособен водач, без свидетелство за управление на МПС, с отчетена скорост над 180 километра в час и с 2,04 промила алкохол в кръвта. При наличието на всички тези утежняващи обстоятелства той признава вината си и на първа инстанция получава ефективна присъда от 10 години лишаване от свобода.
Именно тази присъда е преразгледана от Върховния касационен съд, който я намалява с две години. Мотивът, посочен в решението, е, че първоначалното наказание е „явно несправедливо“. Формулировка, която според Калин Стоянов звучи цинично на фона на фактите по делото и броя на жертвите.
В позицията си той подчертава, че според логиката на съда пиян шофьор без книжка, движещ се с изключително висока скорост и причинил смъртта на двама души, не заслужава максималната строгост на закона. Това, по думите му, е пример за съдебна арогантност и напълно основателен повод за обществено възмущение.
Стоянов предупреждава, че подобни решения изпращат опасен сигнал към всички, които системно нарушават правилата за движение по пътищата. Вместо възпиращ ефект, те създават усещането, че дори най-тежките престъпления зад волана могат да бъдат санкционирани сравнително леко.
Бившият вътрешен министър поставя и по-широк въпрос – за реалното действие на законите в България. Според него каквито и промени да приема парламентът, крайният резултат често се определя от „вътрешното убеждение“ на съдиите, което в подобни случаи води до разминаване между общественото чувство за справедливост и съдебните решения. Позицията му завършва с горчива ирония и съмнение дали авторите на решението ще понесат моралната тежест на последиците от него.
