Последните седмици в социалните мрежи масово валят сигнали от различни краища на страната за нашествие на огромни скакалци.
„Организирано, масирано и брутално нападение“, „нападнати от тая грозна гад“ и „заради един такъв скакалец се наложи да си отрежа пердето“ са само част от многобройните коментари във Фейсбук.
Сигналите валят от цялата страна, но предимно от областите Пазарджик, Пловдив, Благоевград, София и Сливен. Хората се оплакват, че насекомите са навсякъде и не могат да излязат по тераси и дворове, нито да отворят прозорци и врати в жегата.
Мнозина в социалните мрежи го определят като марокански скакалец – един от най-опасните селскостопански вредители в Европа, Северна Африка и части от Азия. Когато популацията му стане голяма, той може да премине към т. нар. стадна фаза – милиони скакалци образуват огромни рояци и унищожават растителността. Не е опасен за хората и не пренася заболявания, големината му е между 2 и 4 см.
Властите обаче успокоиха, че всъщност на повечето места става дума за белочел скакалец – един от най-едрите представители на семейството на дървесните скакалци в Южна Европа. Възрастните екземпляри достигат видима дължина до 6–7 см, което често създава впечатление за необичайно големи размери. Името му на български идва от светлата челна част на главата му. Той също не е опасен за хората.
Разликата между двата вида е, че белочелият скакалец рядко формира мащабни рояци, които унищожават растителността. Той се среща и по-често у нас отколкото мароканския скакалец.
Белочелият скакалец е хищник и се храни с други по-малки насекоми. Поради тази причина се счита за полезен за екосистемата и не е сред земеделските вредители.
Масовото му присъствие в градска среда през летните месеци се обяснява с комбинация от фактори – насекомите са привлечени от изкуственото осветление в градовете. През нощта често могат да бъдат забелязани около улични лампи и по-осветени места като прозорци на сгради, осветени фасади, което създава впечатлението за „нашествие“.
Подобни явления обичайно се наблюдават от средата на юни до края на юли или началото на август, след което числеността на вида значително намалява, пише „24 часа“.
