Върховният касационен съд върна на Окръжния съд във Велико Търново делото за нападението над шефа на полицията в Русе Николай Кожухаров.
С Определение № 122 от 27.02.2026 г. по к.ч.н.д. № 192/2026 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави без уважение искането за промяна на местната подсъдност по н.о.х.д. № 91/2026 г. на Окръжен съд – Велико Търново и върна делото на същия съдебен състав. Определението е окончателно.
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 от НПК – при хипотеза, в която много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд – с искане за промяна на местната подсъдност на делото.
Първоначално в Окръжен съд – Русе е било образувано производство по обвинителен акт срещу четирима подсъдими. Непълнолетният към момента на деянието Станислав А. е обвинен в причиняване на тежка телесна повреда на полицейски орган от МВР – старши комисар Николай К., при изпълнение на службата му. Другите трима подсъдими – Кирил Г., Жулиен К. и Виктор И. – са привлечени към наказателна отговорност за причиняване в съучастие на лека телесна повреда по хулигански подбуди на Георги Д.
Поради отводи на всички съдии от Окръжен съд – Русе, с определение по к.ч.н.д. № 161/2026 г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане от Окръжен съд – Велико Търново, където е образувано н.о.х.д. № 91/2026 г.
Съдията-докладчик по делото във Велико Търново е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС с искане да бъде определен друг, равен по степен съд, който да го разгледа.
В разпореждането се посочва, че по-удобно и икономически по-целесъобразно било делото да бъде разгледано от Окръжен съд – Разград. Като аргументи са изтъкнати по-малкото разстояние между Русе и Разград в сравнение с Велико Търново, по-натовареният път между Русе и Велико Търново и по-ограничените транспортни връзки – последният автобус от Велико Търново за Русе тръгвал в 15:00 ч., докато от Разград – в 17:45 ч.
Допълнително се сочи, че един от подсъдимите е бил непълнолетен към момента на деянието, което налага придружаването му от член на семейството и би довело до допълнителни неудобства.
Касационният състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК за нова промяна на местната подсъдност.
В мотивите се подчертава, че по същество съдията-докладчик оспорва вече направената преценка на ВКС, който с предходно определение е променил подсъдността, като е приел, че разглеждането на делото от Окръжен съд – Велико Търново няма да затрудни съществено съдебното производство.
„Принципно в тази процедура се преценяват всички обстоятелства от значение за определяне на съда, на който следва да се изпрати делото при промяна на подсъдността, като близостта на населените места, в които се намират съдилищата, е само едно от тях“, посочват върховните съдии. Те допълват, че се съобразяват и причините за отводите на съдиите от местно компетентния съд, както и дали промяната на подсъдността би довела до изменение на функционално компетентния съд.
Всички тези фактори вече са били обсъдени от предходния състав на ВКС.
ВКС е категоричен, че уважаването на искането би довело до пререшаване на въпрос, по който касационната инстанция вече се е произнесла с влязло в сила определение, подлежащо на изпълнение.
Според съда подобен подход би бил незаконосъобразен и би накърнил правилата, по които функционира правосъдната система, включително принципа на правната сигурност и стабилитета на съдебните актове.
С това определение делото окончателно остава за разглеждане от Окръжен съд – Велико Търново.
