В Русе беше отбелязана 133-ата годишнина от смъртта на Баба Тонка Обретенова с възпоменателна церемония, посветена на нейния принос към българското националноосвободително движение. Събитието се състоя пред паметника на възрожденката на едноименната улица и беше организирано от Община Русе.
В словото си кметът Пенчо Милков открои нравствената сила на Баба Тонка и нейния безкомпромисен избор в полза на свободата, дори когато това означава самота и тежки изпитания. „Тонка Обретенова е от онези личности, които не просто участват в историята, а я създават със своя характер и непреклонност. Във време, когато страхът често е надделявал над смелостта, тя застава твърдо зад каузата на свободата. Най-тежки за нея не са били заплахите и гоненията, а моментите, в които е оставала неразбрана и дори отхвърлена от своите съграждани. И въпреки това не отстъпва, не се огъва и не предава убежденията си. Тя знае, че свободата не се постига с примирение, а с решителност и жертви, и плаща тази цена с личната си съдба и съдбата на своето семейство. Днес, когато говорим за Баба Тонка, ние се срещаме с един нравствен ориентир, който ни задължава да бъдем по-смели, отговорни и единни“.
В церемонията участваха Общинският духов оркестър с диригент маестро Димчо Рубчев и 13-и Младежки гвардейски отряд към Общинския младежки дом – Русе. Заупокойна молитва отслужиха свещеници от Русенската Света митрополия. В програмата се включиха Милена Минчева от Студио „Икономов“ с изпълнение на песента „Децата на България“ и Кристиана Христова от НУИ „Проф. Веселин Стоянов“ със стихотворението „Молитва от Ботев връх“.
Сред официалните гости бяха заместник-кметът Енчо Енчев, председателят на ОбС-Русе акад. Христо Белоев и областният управител Орлин Пенков. Венци и цветя поднесоха представители на местната и държавната власт, както и на институции в града. Водещ на церемонията беше актьорът от Драматичен театър „Сава Огнянов“ Косьо Станев.
Тонка Тихова Обретенова е родена през 1812 г. и остава в националната памет като една от най-значимите фигури на Българското възраждане. Нейният дом се превръща в сигурно убежище и организационен център на революционните дейци, а самата тя е доверено лице и съратник на Васил Левски. В борбата за свобода се включват и нейните деца. Петър и Ангел Обретенови са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Никола Обретенов е централна фигура в Русенския частен революционен комитет, участва в четата на Христо Ботев. Георги Обретенов се включва в четата на Стоил войвода в Старозагорското въстание. Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета (1875). Анастасия Обретенова е женена за революционера, писател и публицист Захари Стоянов. В своите “Записки по българските въстания” той разказва за личността и живота на Баба Тонка и така обезсмъртява името и делото ѝ в народната памет.
