Когато Големият глад поразява Европа през 1314 г., отчаяни майки изоставят децата си, а в най-кошмарните случаи – дори се хранят с тях. Учените вярват, че именно тези реални трагедии поставят началото на популярната приказка за Хензел и Гретел.
Откакто братя Грим публикуват историята за първи път през 1812 г., тя е преведена на над 160 езика. Макар и в познатия си вид приказката да е доста мрачна – включваща изоставяне, опити за канибализъм, робство и убийство – нейният действителен произход е още по-ужасяващ.
Повечето от нас познават сюжета: две деца са оставени в гората от гладуващите си родители. Хензел и Гретел научават за плана им и първия път успяват да се приберат, следвайки следа от бели камъчета. По-късно майката (или мащехата, според различните версии) убеждава бащата да ги изостави повторно. Този път Хензел използва трохи, които птиците изкълвват, и децата се изгубват в гъстата гора. Гладните малчугани попадат на къщичка от меденки, която се оказва капан на стара вещица. Тя поробва Гретел и принуждава момичето да угоява брат си, за да го изяде. В крайна сметка Гретел проявява хитрост, бута вещицата във фурната и децата се завръщат у дома със скъпоценности, откривайки, че „злата мащеха“ вече не е сред живите.
Но реалността, родила тази легенда, е далеч от щастливия край.
Съвременните читатели свързват Хензел и Гретел с имената на германските филолози Якоб и Вилхелм Грим. Двамата братя са били отдадени изследователи и медиевисти със страст към събирането на немски фолклор. Между 1812 и 1857 г. те публикуват над 200 разказа в седем различни издания на сборника, известен днес като „Приказките на братя Грим“.
Любопитен факт е, че Якоб и Вилхелм никога не са възнамерявали тези истории да бъдат за деца. Тяхната цел е била да съхранят германското културно наследство в регион, застрашен от френско културно влияние по време на Наполеоновите войни. Ранните издания, озаглавени „Kinder und Hausmärchen“ („Детски и домашни приказки“), дори не са имали илюстрации. Вместо това те са изобилствали от научни бележки под линия, а самите разкази са били наситени с насилие, убийства и мрак.
Въпреки своята суровост, историите бързо придобиват световна популярност. Само в САЩ са издадени над 120 различни версии, включващи легендарни персонажи като Пепеляшка, Рапунцел, Румпелщилцхен, Снежанка и Червената шапчица.
Истинските корени на „Хензел и Гретел“ ни връщат към поредица от предания, възникнали в балтийските региони по време на Големия глад (1314–1322 г.). Масивна вулканична активност в Югоизточна Азия и Нова Зеландия води до рязка промяна в климата, слаби реколти и масов глад в световен мащаб.
В Европа ситуацията е критична. Изчислено е, че гладът е засегнал територия от 400 000 квадратни мили и над 30 милиона души, като в определени райони смъртността достига 25%. В опит да оцелеят, възрастните често са избирали да умрат от глад, за да оставят храна за младите. Други обаче са прибягвали до детоубийство, изоставяне на потомството и дори канибализъм.
Уилям Розен, автор на книгата „Третият ездач“, цитира естонска хроника от 1315 г., според която „майките са се хранили с децата си“. Ирландски летописец от същия период описва още по-зловещи сцени: хора, изравящи тела от гробищата, за да ядат плътта им, и жени, поглъщащи собствените си деца от неистово изтощение. Именно от този исторически ад се ражда историята за изоставените в гората братче и сестриче.
Преди братя Грим да канонизират историята, съществуват различни нейни варианти. През XVII век италианският колекционер Джамбатиста Базиле публикува в своя сборник „Пентамерон“ версията „Ненило и Ненела“. В нея жестока мащеха принуждава съпруга си да изостави децата, а следата от овес, която бащата оставя, за да им помогне, бива изядена от магаре.
Още по-мрачна е румънската приказка „Малкото момче и злата мащеха“. В нея мащехата убива момчето и принуждава сестра му да приготви тялото му за вечеря. Момичето се подчинява, но скрива сърцето на брата си в кухо дърво. Докато бащата несъзнателно яде от сина си, сестрата отказва да се докосне до храната. По-късно момчето се преражда в кукувица, която пее за злодеянието, а накрая мащехата бива убита от паднала върху главата ѝ буца сол.
Основният източник за версията на братя Грим е Хенриета Доротея Уайлд – тяхна съседка (и по-късно съпруга на Вилхелм), която им разказва много от преданията. С течение на времето Грим започват да „омекотяват“ детайлите, осъзнавайки, че аудиторията им се състои предимно от деца. Така в последното издание от 1857 г. биологичната майка е заменена от архетипа на „злата мащеха“, а образът на бащата е представен в по-състрадателна светлина.
Днес приказката продължава да живее в безброй форми – от „захарни“ версии за предучилищна възраст до хорър продукции като филма „Гретел и Хензел“ (2020). И все пак, нито една филмова адаптация не може да достигне суровия ужас на историческата действителност, в която оцеляването е означавало да изгубиш човешкото в себе си.
