Алекс Сърчаджиева разказва за живота си и за това как той е претворен в спектакъла „На живо и отвъд това“, който играе вече пет години и зрителите могат да видят на 5 май отново в София. Тя говори за загубата на двамата й най-близки хора в новия брой на „Супер магазин“.
„Изключително съм щастлива, че тези хора са част от моя живот, път и сърце. Благодарна съм за тази огромна любов, която съм получила от майка ми и от Иван. Преди майка ми да си отиде, аз мислех, че всички хора имат такива взаимоотношения, каквито аз имах с нея. След като си тръгна, разбрах, че нищо не е така. И че семейства се разпадат заради тухли, имоти, коли, външни тоалетни и прочее. Когато живеех с Иван, смятах че всички отношения между мъж и жена са такива, каквито са нашите, и че ти, когато обичаш един човек, неистово искаш да си с него. Ние двамата живеехме, работихме и пътувахме заедно. За всичките ни 13 години сме се разделяли точно за две седмици. Това беше, когато той беше гост в къщата на „Биг Брадър“ на първия етаж, а аз бях водеща на предаването на втория етаж. И когато той си отиде, изведнъж видях, че взаимоотношенията между хората не са такива. Давам си сметка, че тази любов, която е била между мен и Иван, е роман, тя не може да се опише“, споделя Алекс.
В никакъв случай не си лепи етикета силна жена. „Искам да се знае, че аз съм просто един нормален човек със своите тревоги, страхове, падения, върхове може би. Аз плача, смея се, шегувам се, радвам се, тревожа се. Този етикет на силна жена не разбрах откъде се появи. Животът ме е поставил в ситуация, в която сама трябва да си гледам детето – това прави ли ме силна? Ами те много хора си гледат сами децата. Така че, когато Иван почина, имах два избора – или да се обеся на жиците на тролея, или да се опитам да живея живота си по достоен начин. И аз избрах втория вариант. Да се радвам на детето си и на този живот – колкото и както мога. Защото аз не съм свръхчовек, изморявам се, много ми се иска понякога някой да ми помогне. Не искам всичко да е на моята глава – от сменяне на крушки, през пазаруване, чистене, пране, готвене. Актриса, майка, домакиня… И на мен ми писва, ама… такава ми е в момента житейската ситуация. Не се оплаквам, не търся съжаление по никакъв начин, просто не разбирам защо ми се лепна този етикет“.
Разказва и за избора на имена на дъщеря им София. „Стана много импулсивно. Бях в напреднала бременност и гледах някакви списъци с имена, не знам какво търсех в тях. И изведнъж се обърнах към Иван и го попитах: „Искаш ли да я кръстим София?“, но той в този момент ме изгледа толкова странно, че имах чувството, че за него това е най-тъпото име на света. И повече не го споменах. И после, тя като се роди, му викам: „Хайде, как ще я кръстим? Ая, Леа…?“. И той ми вика: „Е, как – нали София?“. На никого не е кръстена, единствено на себе си. Забременях бързо с нея и много лесно я родих. Както ми казаха в болницата – като циганка, която ражда седемнайсетото си дете“, шегува се супер талантливата актриса.
Тя няма друга любов досега след Иван Ласкин. „В момента нямам мъж до себе си. Но никой не знае какво ще му се случи в този живот, затова човек никога не трябва да казва никога. Към момента това, което си пожелавам, е здраве за всички. И да живеем в един по-добър свят, без войни“.
