От средата на месеца в интернет се разпространява онлайн петиция, която настоява в начален етап на обучение в часовете по литература да се изучават само български произведения.
Премахване на чуждестранните произведения от програмата за 1-5 клас, британска и американска литература за 1-3 клас – това искат инициаторите на онлайн петицията.
„В учебната програма от 1-ви до 3-ти клас са включени общо 35 произведения от чуждестранни автори, като част от този брой са преповтарящите се из различните издателства произведения. Преобладаващата част от тях — 23 броя — са британски. Останалата част от списъка включва еврейски, украински, ромски, френски, шведски, италиански, турски, китайски и американски произведения. В продължение на няколко години в читанките от първи до трети клас се учи чуждестранна литература! Къде останаха българските стойностни произведения? С каква цел се учи чуждестранна литература от толкова малки деца?“, питат недоволните граждани.
„В най-важните години за оформянето на детското съзнание (от 1-ви до 5-ти клас), нашите деца имат нужда от здрава връзка със своите корени. Вярваме, че в този период фокусът трябва да бъде изцяло върху богатото българско литературно наследство, фолклор и история“, категорични са авторите на петицията.
Те вярват, че промените ще доведат до укрепване на националното самосъзнание, тъй като децата трябва първо да познаят родните класици и герои, чистота на българския език, тъй като според тях родната литература е най-добрият учител по грамотност и богат речников запас, и съхраняване на традициите.
„Нека премахнем чуждите произведения от програмата за началния курс и дадем полагащото се място на българските автори! Чуждестранната литература може да бъде изучавана на по-късен етап, когато децата вече имат стабилна национална основа“, се призовава в петицията.
Образователни експерти гледат скептично на идеята.
„Най-висша степен на цивилизованост, пише Гьоте в началото на XIX век, се достига в идеята за универсалност и готовността на хората „да сложат всички чуждестранни литератури на равна нога със собствената национална литература.“ Междувременно България, XXI век:“, пише преводачът и обществен активист Ирина Манушева, споделяйки информация за инициативата.
