На 18 май на 89-годишна възраст е починала художникът и графичен дизайнер Санда Стратулат-Протич. Това съобщи във Фейсбук режисьорът, аниматор и плакатист Теодор Ушев.
Тя създава любимите на поколения опаковки – на дъвките „Идеал“, шоколадите „ Кума Лиса“, бисквити „Детска радост“, „Златна есен“, „Зрънчо“, запазени знаци за хранителната промишленост, етикети, пакети за хранителни продукти.
„Ако има някакъв цвят, радост в опаковките от онова време – всичко е излязло от ръцете на Сандуца, както я наричаха най-близките. Санда Стратулат-Протич нарисува нашето детство“, пише още Ушев.
Ето какво гласи цялата му публикация:
С прискърбие съобщаваме, че на 18 май на 89 години ни напусна Санда Стратулат-Протич.
Санда беше най-добрият, сърдечен, всеотдаден и добър човек, който познавах. Всичко, което знам за графичния дизайн, научих от нея.
Родена е в Букурещ, в семейство на румънски интелектуалци, музиканти и артисти. Завършва Академията за изящни изкуства в Букурещ. Бързо се утвърждава като едно от имената в румънската мозайка и стенна живопис.
Малко след това среща специализиращия в Букурещ, виден български ендокринолог проф. доктор Михаил Протич и заедно се преместват в София. В София, стилът й е определен като прекалено формалистичен и декоративен за господстващата по времето на социализма реалистична, пропагандна доктрина в стенописта. Жизнерадостните стилизации на Санда не се харесват на тогавашните комисии в СБХ – а и по онова време в запазената мъжка територия на монументалната живопис жени не са да допускани.
И Санда е принудена да работи като приложен график и дизайнер; опаковката и графичния дизайн за храни се считат за непрестижни художествени дейности. Там са „забутани“ да работят художници от буржоазни семейства, врагове, недостойни за „голямото соц. Изкуство“
Нетрадиционният ѝ стил бързо придобива популярност и успява да се наложи сред безличната, скучна среда и социалистическата сивота на опаковачния дизайн.
Санда се впуска с любов и професионализъм в тази дейност, колекционира най-добрите световни образци на дизайна, опитва се да въвежда нови технологии.
С една едничка цел – да успее да направи опаковките на храните по-естетски, по-привлекателни.
Да вкара в мрачните, полупразни магазини цвят и радост.
Така създава любимите на поколения опаковки – на дъвките „Идеал“, шоколадите „ Кума Лиса“, , бисквити „Детска радост“, „Златна есен“, „Зрънчо“, запазени знаци за хранителната промишленост, етикети, пакети за хранителни продукти.
Ако има някакъв цвят, радост в опаковките от онова време – всичко е излязло от ръцете на Сандуца, както я наричаха най-близките. Денонощия труд над ръчно нарисувани „цветоотделки“, цели нощи в тъмната фотографска стая, за да извади от бракуваните отпреди войната, стари машини за печат на мукава и дефектните, евтини мастила, някаква прилична, модерна за времето си естетика, нещо приятно за окото.
Санда Стратулат-Протич нарисува нашето детство.
От опечаленото семейство: Олгуца, Михаил, Светла, Александра, Михаил, Юлия, Теодор.
