„Молех се на Господ да са живи. Обаче момчетата загинаха на място. И до ден днешен още ми е пред очите. Времето не помага. Напротив – става по-лошо“. Това разказа пред bTV година по-късно Свилен Хумарски – оцелелият помощник-машинист от челния сблъсък между два товарни влака през 2025 година.
На 15 януари 2025 година челен сблъсък между два товарни влака отне два човешки живота, а шестима души бяха ранени. Към момента разследването по случая, водено от Националната следствена служба, все още не е приключило, потвърдиха от прокуратурата.
„Отидохме като за един нормален, спокоен ден. Бяхме на един маневрен коловоз зад самата гара Кремиковци, на който се извършват товаро-разтоварни дейности. Бяха около 16 вагона. Това е композиция с над 1000 тона скрап“, обясни той.
По думите му те са били извикани като локомотивна бригада. „Стрелките бяха за нас. До нас беше служителят на гара Кремиковци със заповеден диск. Беше ни дадена заповед за заминаване. Оттам заминахме в посока гара Световрачене“.
„В нашата машина бяхме трима души. Аз като помощник-локомотивен машинист съм и ревизор на вагоните“, каза той. Според Свилен преди спирка Локорско, линията е построена така, че има крива. Тогава виждат насрещен влак. „Машинистът веднага задържа екстрено. Аз посегнах към крана, за да спра и аз, но той беше заключен“.
„Машинистът направи всичко възможно да спре влака, като задейства всички спирачки, но влакът не успя да спре заради скоростта“, обясни той.
Скоростта е била около 50–52 км/ч. „Бяхме с над 1000 тона скрап и 16 вагона. Баща ми да видя на линията, не мога да спра“.
„Всички легнахме на пода на локомотива и очаквахме сблъсъка. Просто си мислехме, че загиваме, че умираме. Това бяха първите ми мисли. Казах на машиниста: „Дано Господ ни опази“, разказа Свилен.
По думите му е имало около 10–12 секунди до сблъсъка. „Аз лично чух само едно силно „дум“ и едно скърцане на желязо от релсите и локомотива. След това нямам спомен“.
„Събудих се от удара с много силно кръвотечение от главата. Изтече много кръв. Цялата лява страна е счупена. Всичките 7 ребра са счупени. Ръката, тазът – всичко беше зле“, сподели той.
„Първо аз се събудих и казах: „Ставайте, момчета! Ставайте, момчета! Живи ли сте, момчета?“ След това локомотивът се възпламени. Слава на Бога, излязох отнякъде. Нямам спомени“, каза Свилен.
По думите му тогава не е успял да види другата машина. „После по снимките видях, че тя се е взривила. Чух много силен взрив. Огромно кълбо пушек и черен дим в небето“.
„Виках имената на останалите, но никой не ми отговори. Молех се на Господ да са живи. Обаче момчетата загинаха на място“, каза той.
„И до ден днешен още ми е пред очите. Времето не помага. Напротив – става по-лошо. Мисли, тревоги, паника, вече и високо кръвно. Световъртеж, доктори, лечители, баячи – всичко“, сподели Свилен.
По думите му досега нищо не му е помогнало, въпреки че е изминало повече от година. „Всяка седмица ходя на църква. Всеки ден чета молитва“.
„Лицата, отговорни за това нещо, за мен са двама души – ръководителят движение и диспечерът“, каза Свилен.
„Ръководителят движение ни даде готова заповед за заминаване със заповеден диск.Имахме спорове. Бяхме се противопоставили, че не искаме да заминем от този товарен коловоз. Но практиката в тази гара е такава“, обясни Свилен.
По думите му многократно с колегите му са се противопоставяли. „Трябваше да направим маневра, да изтеглим влака, да го върнем обратно в самата гара и да тръгнем от приемно-отправен коловоз с редовен изход“. „Никога не мога да забравя този ден“, допълни той.
