КТ „Подкрепа“ настоява при окончателното приемане на проектозакона за бюджета за 2026 г. депутатите да отхвърлят предложенията за промени в Кодекса на труда, с които се създава правен вакуум се премахва механизмът за определяне на минималната работна заплата за страната за 2027 г., без да има приет нов такъв.
Предложеният текст не е бил част от проекта, предоставен на страните и консултиран в Националния съвет за тристранно сътрудничество през юни, което представлява закононарушение, твърдят от синдиката.
Те припомнят, че България е задължена да транспонира Директивата за адекватните минимални работни заплати. Според нея минималната заплата следва да се определя с механизъм, гарантиращ адекватно заплащане. Отмяната на действащия механизъм без приемането на нов създава правна несигурност и поставя под съмнение изпълнението на задълженията ни.
С предложението за промяна на Кодекса на труда се отнемат правата на работниците и служителите за постигане на адекватно възнаграждение, казват още от синдиката.
Христина Христова смята, че обезщетението за втората година майчинство трябва да е обвързано с МРЗ
Ето какво още се казва в позицията на КТ „Подкрепа“:
Предлагането на текст, който замразява механизма за определяне на минимална работна заплата за 2027 г., носи полза единствено на недобросъвестните работодатели, ощетява пряко работника и нанася щети на бюджета.
КТ „Подкрепа“ настоява и призовава народните представители да проявят здрав разум, като не наказват работниците и служителите за грешките в управлението, а им гарантират адекватна работна заплата и достоен живот.
КТ „Подкрепа“ с голяма тревога констатира, че държавата се превръща в мащеха за хората на социални помощи и тези с ниски и средни доходи – пенсионерите, работещите, хората с увреждания, майките и децата, в разрез с предизборните обещания за справедливост и борба с мафията и олигархията, като замразява размера на всички плащания на нивото от предходната година. Конкретно, отмяната на чл.244, ал.2, без да е одобрен нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, води до:
- Увеличаване на работещите бедни, които в България са близо 12% от работещите (около 360 000 души);
- Рязък спад на жизнения стандарт на домакинствата – 1/3 от които са в риск от бедност и социално изключване;
- Влошаване на пазара на труда;
- Обслужване на олигархични кръгове в разрез с предизборните послания на управляващите;
- Обслужване на тесни интереси на работодатели, внасящи работници от чужбина и изкривяващи реалната пазарна цена на труда;
- Обезсърчаване на младите хора, принуждавайки ги да продават труда си за стотинки;
- Увеличаване на недостига на работна сила;
- Суспендиране на задължението България да транспонира Директивата за адекватните минимални работни заплати;
- „Охраняване“ на сивата икономика, която така или иначе не плаща всички дължими данъци и осигуровки; намаляване на стимулите за легална заетост; засилване на недекларирания труд;
- Бюджетни ефекти при замразяване на МРЗ:
– Намаляване на ръста на осигурителните приходи;
– Намаляване на ръста на приходите от ДДФЛ;
– Увеличаване на необходимостта от социални плащания;
– Намаляване на вътрешното потребление.
Съгласно действащото законодателство минималната работна заплата се определя в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца и това е една от големите придобивки на работещите за защита на правото на достоен труд.
КТ „Подкрепа“ е категорично против предложените промени с параграф 44 за суспендиране на чл.244, ал. 2 от Кодекса на труда, за определяне на минималната работна заплата за 2027 г.:
1. Подобни съществени промени в Кодекса на труда изискват поне формално спазване на процедурите на тристранния диалог, които Правителството наруши, създавайки нов параграф 44 в проекта на Закон за Държавния Бюджет за 2026 г., след като вече са проведени консултациите в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
2. Предвид значимостта на темата, засягаща близо 600 000 работещи, трябваше да се извърши оценка на ефекта върху работещите, бедността и ефектите върху бюджета и предприятията. Начинът на включване на подобни изменения, дори без обществено обсъждане, с нарушена законова процедура, е израз на откровено неглижиране на тристранния диалог и е в дълбок разрез с интересите на хората, които с труда си създават благата.
3. Сблъсъкът между работодатели и синдикати по ключови критерии за определяне на минималната работна заплата не дава право на Правителството да отменя действащи текстове, без да предлага решение!
4. Предложението наказва хората с най-ниско възнаграждение, както и млади хора, започващи работа.
5. Пораждането на обществените отношения не трябва да е в проекта на закона за бюджета. Настояваме да се спре практиката с преходни и заключителни разпоредби да се уреждат трайни обществени отношения в други закони, особено с временен закон, съгласно практиката на Конституционния съд.
Днес Народното събрание в Комисията по бюджет и финанси гласува за замразяване на минималната работна заплата за 2027 г. на нивото на 2026 г., въпреки натрупаната инфлация.
КТ „Подкрепа“ настоява Народното събрание да отхвърли параграф 44 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, да запази действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата до приемането на нов механизъм след тристранен диалог, обществено обсъждане и оценка на въздействието.
