Смененият особен управител на „Лукойл“ – България Румен Спецов разпространи позиция до медиите, с която коментира рокадата и отговори на нападките на вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев, който в част от мотивите за смяната изтъкна: „Това да си проверявал в качеството на служител на НАП – Добрич касови бележки от продажбата на горива на бензиностанции не вдъхва нужното доверие, че ти разбираш този комплексен механизъм и този пазар“.
В отговор Румен Спецов казва:
„В последните дни чух оценки за моя професионален път, които не мога да оставя без отговор. Не заради личното ми его, а заради уважението към институциите, в които съм работил, и към хората, които всеки ден носят отговорност за държавата.
Да свеждаш работата на Националната агенция за приходите до „проверка на касови бележки“ е удобно политическо внушение, но не е истина. НАП не е служба за формални проверки. Това е институция, която работи с данни, обороти, данъчни рискове, вериги на доставки, фискална дисциплина, контрол върху големи сектори и защита на приходите в бюджета. В този смисъл опитът в НАП не е слабост. Именно благодарение на проверката на касови бележки постигнахме рекордна събираемост. НАП е школа за това как се гледа реалната икономика през документи, числа, поведение на пазара и отговорност пред обществото.
Винаги съм твърдял, че пазарът на нефт и нефтопродукти е един от най-сложните и чувствителни, защото засяга националната сигурност, енергийната стабилност, бизнеса и всеки български гражданин. Именно затова управлението в такава ситуация не може да се свежда до самоуверени фрази. То изисква екип, експертиза, контрол, законност и способност да се носи отговорност.
Ролята на особения търговски управител не е да бъде търговец на петрол, нито да се представя за човек, който знае всичко сам. Ролята му е да гарантира, че дружествата работят в рамките на закона, че има непрекъсваемост на процесите, че държавният интерес е защитен и че решенията се вземат с внимание към риска, а не с лозунги.
Приемам всяко институционално решение. Това е част от публичната отговорност. Но не приемам пренебрежително отношение към професионалния ми опит и още по-малко към труда на служителите в НАП.
Лесно е да се подхвърлят реплики. По-трудно е да се управляват системи, да се поема натиск, да се носи отговорност и да се пази балансът в моменти, в които една грешка може да струва скъпо на държавата.
Нека спорим с факти, не с внушения. Като например внушението, че липсва отчетност в работата ми. Фактът е, че такава е давана регулярно на премиер, служебен премиер, парламентарна комисия и народни представители – както изисква законът.
Нека оценяваме хората по работата им, не по удобни политически етикети. И нека не забравяме, че доверието в държавата се руши най-бързо, когато институциите се използват за лични нападки“.
