Минималната заплата е 620,20 евро от 1 януари. Тя размерът ѝ се определя от 1 септември и следва формулата да е 50% от средната в страната. В проектобюджета за тази година изрично е направено предложение, с което се предвижда да не се прилага действащият ред за определянето. Премиерът Румен Радев обеща още през август да има нова формула за изчисляването й.
„Минималната работна заплата няма да бъде замразявана. Когато бъде разглеждан проектът за бюджет 2027 г. през август на среща със социалните партньори, ще бъде разгледан и нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за 2027 г.“, увери в края на юни Радев.
Правителството работи по вариант да има различни минимални заплати според професиите. Те ще се договорят между синдикати и бизнес. Този нов механизъм ще отчита показатели като производителност и инфлация, но ще осигурява и по-голяма роля на колективното договаряне по браншове. В същото време ще се запази принципът – минималната заплата да не може да бъде намалявана под вече достигнатото ниво.
Сега обаче от КНСБ изразяват категорично несъгласие с текста в проектобюджета на държавата.
„Темата за минималната заплата е от съществено значение за българското общество, защото засяга пряко близо половин милион работещи – всеки пети нает в страната – както и много други заети, чиито заплати са функция на измененията на законоустановеното минимално възнаграждение. В този смисъл всяка промяна в действащото законодателство следва да бъде предприемана внимателно след широк обществен дебат и при отчитане преди всичко на интересите на хората с ниски доходи“, пишат в позицията си от КНСБ.
Синдикатът припомня че през последните четири години са участвали в различните формати на работни групи, като имат множество законови и експертни предложения за намирането на най-адекватния начин за транспонирането на европейската Директива за адекватни минимални работни заплати.
„Изразяваме категорично несъгласие с направеното предложение в § 44 от проекта на ЗДБРБ за 2026 г. Този текст суспендира действащото законодателство, „замразявайки“ законоустановеното минимално възнаграждение на страната за неопределено време до „приемането на промените“. Подобен подход поставя под риск доходите на най-нископлатените работници и служители, задълбочава социалните неравенства и създава сериозна несигурност за стотици хиляди български семейства“, категорични са от КНСБ.
Според тях е недопустимо механизмът да бъде отменен преди изработването и приемането на нов начин за договаряне. Подобно решение осигурява необосновано предимство за една от страните в предстоящия преговорен процес. По този начин държавата се отклонява от ролята си на безпристрастен гарант на социалния диалог.
КНСБ настоява предложението за суспендиране на действащия механизъм за определянето на МРЗ да бъде оттеглен между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет, като действащото законодателство остане в сила до приемането на новия механизъм за определяне на МРЗ. Единствено по този начин може да се гарантира, че договореният нов модел е резултат от реален тристранен диалог и обща отговорност на социалните партньори.
КНСБ е убедена, че новият механизъм за определянето на МРЗ трябва да е резултат на договарянето между социалните партньори. В този процес следва да намерят приложение критериите по чл. 3а и чл. 3б от Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ), които осигуряват необходимия баланс между икономическата реалност и социалната защита на работещите.
За КНСБ ключовият въпрос при изграждането на новия механизъм за МРЗ е оценката за нейната адекватност. Най-важният критерий за нея е дали тя осигурява покриването на необходимите средства за живот. Именно затова последователно настояваме за изработването на „Националната издръжка на живота“, която да бъде резултат от сътрудничество между държавата и социалните партньори. По този начин този общоприет бенчмарк (стандарт) би осигурил обективна и обществено легитимна основа за оценка на адекватността на МРЗ и би допринесъл за гарантиране на достойно заплащане на най-нискодоходните групи.
КНСБ е убедена, че изработването на нов механизъм за определянето на МРЗ е обща отговорност на всички участници в тристранния социален диалог. Това изисква последователност, взаимно уважение и решения, които поставят в центъра интересите на работещите хора. Конфедерацията остава последователен защитник на правото на достойно заплащане и ще продължи да отстоява приемането на справедлив, прозрачен и устойчив механизъм за определяне на минималната работна заплата. Няма да приемем решения, които поставят под риск доходите на стотици хиляди работещи българи или отслабват принципите на социалния диалог.
В заключение КС на КНСБ призовава Народното събрание и Правителството незабавно да оттеглят § 44 от проекта на ЗДБРБ за 2026 г., като запазят действащия текст на чл. 244 от КТ. Настоящият начин за определяне на МРЗ може да бъде заменен едва след като социалните партньори разработят съвместно нов механизъм за определяне, както и тест за адекватност чрез въвеждането на „Национална издръжка на живота“ в ясен срок до 01.10.2026 г.
Настоящата декларация е приета от Координационния съвет на КНСБ на 17.07.2026 г.
