11 ръководни позиции в държавната администрация се определят като носещи висок корупционен риск и за заемането им държавните служители ще минават тест за почтеност. Това предвиждат промени в закона за държавния служител, предложени от Министерския съвет и публикувани за обществено обсъждане. Приемането им е неизбежно – свързани са с ПВУ и европейски директиви.
11-те позиции с висок корупционен риск са:
– главните и административните секретари на министерствата и МС, и постоянните секретари в МВнР и МО;
– ръководители и служители от звената, които провеждат обществени поръчки и сключват договори;
– ръководители и служители, участващи в процедури по закона за концесиите;
– ръководители и служители, натоварени с финансово управление и контрол на средствата от ЕС и др. национално и външно финансиране;
– ръководители и служители, пряко ангажирани в управлението и разпореждането с имоти държавна собственост;
– ръководители и служители в звената за лицензиране, регистрация, издаване на разрешения за извършване на стопанска дейност;
– ръководители и служители, осъществяващи контролни и надзорни функции по специален закон;
– ръководители и служители, участващи в управление на човешки ресурси или в конкурсни комисии;
– ръководители и служители в звената за вътрешен одит;
– ръководители и служители в инспекторати;
– ръководители и служители в структурите за придобиване на българско гражданство и за предоставяне право на пребиваване на чужденци.
Най-любопитната част от тези промени – какви ще са тестовете за почтеност, ще се изясни при приемане на наредба от Министерския съвет. От записаното в проектозакона обаче става ясно, че в комисиите за провеждането им ще има психолози и ще бъдат заложени психометрични стандарти. Тестовете ще са с валидност една година. Ще се държат при кандидатстване за съответната длъжност, при повишаване на по-висока длъжност или по препоръка на инспектората.
Според проучване на ЕК от 2024 г. като области с висок риск от корупция в ЕС се посочват обществените поръчки, здравеопазването, финансовият сектор, строителството и инфраструктурата, отбраната и сигурността, както и спорта.
С други промени се въвежда и право на държавните служители да работят от разстояние. Това ще е възможно не повече от осем дни месечно. Броят на дните и начинът на извършване на работа от разстояние се определят с устройствения правилник на съответната администрация.
Сега възможност за дистанционна работа има само за хора с трайни увреждания и при извънредно положение или извънредна обстановка. В същото време за хората на трудов договор възможностите са доста по-големи.
През последните 5 години са постъпили редица предложения от администрациите относно въвеждането на по-гъвкави форми на организацията на работа за държавните служители, пише в мотивите към законопроекта. В тях се изтъква, че през пандемията работата от разстояние не е довела до спад в продуктивността, пише „Сега“.
