Космически изследователи направиха безпрецедентно откритие, разкривайки истинската форма на отдавна известно небесно тяло.
Благодарение на най-новите технологии за обработка на изображения, учените успяха да заснемат аномалната структура на обекта и да открият неговия таен спътник.
Международен екип от астрономи направи революционно откритие в главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, съобщава Space.com, позовавайки се на официално прессъобщение от обсерваторията „Лоуел“.
За първи път в историята на наблюденията учените са идентифицирали триделен астероид, наречен 44 Ниса.
Освен необичайната си форма, той притежава и собствен миниатюрен спътник, получил временното наименование S/2026 (44) 1.
Астероидът 44 Ниса е открит още през 1857 г., но в продължение на повече от век и половина остава просто ярка точка в нощното небе.
Предишни опити за определяне на формата му с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“, радара на обсерваторията „Аресибо“ и метода на звездните окултации не дават точни резултати.
Изследователите са предполагали, че обектът може да се състои от две части, подобно на много други астероиди и комети.
Истинският пробив става възможен благодарение на съвместни наблюдения от два мощни наземни телескопа: Големия бинокулярен телескоп (LBT) в Аризона и Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили.
Получените изображения показват един много необичаен обект.
🪐 Asteroid (44) Nysa might be „three worlds in one“
Nysa has long been known to astronomers, but its shape remained a mystery. Now, the sharpest images yet—captured by two of the largest ground-based telescopes—have revealed two deep valleys encircling the asteroid. The team… pic.twitter.com/8qesWyTJ13
— Black Hole (@konstructivizm) August 1, 2026
Това отбелязва водещият автор на изследването Кейт Минкър от обсерваторията „Лоуел“. Според нея най-вероятното обяснение е, че Ниса представлява контактна тройна система. Три свързани в една структура компонента, или пък е изключително неправилно монолитно тяло, което не прилича на нищо наблюдавано досега.
Получаването на толкова детайлни кадри се оказва изключително трудно. Наблюденията са проведени през февруари и март 2026 г. с помощта на специализирани инструменти.
Ключова роля изиграва адаптивната оптика, която компенсира атмосферните изкривявания, както и иновативни методи за обработка на изображенията.
Наложило се е да комбинират тези наблюдения със специално разработени методи за обработка, за да подобрят допълнително яснотата и да премахнат яркото сияние около астероида, което може да скрие бледи спътници.
Това пояснява Антони Берде от Европейската южна обсерватория. За целта екипът прилага иновативен алгоритъм за сляпа деконволюция.
Създаденият 3D модел показва тяло с неправилна форма, широко 75 километра в най-широката си част.
На повърхността му са открити пет големи ударни кратера и две забележими долини, които екипът на Минкър интерпретира като „шийки“, свързващи отделните дялове.
Периодът на въртене на обекта е малко над 6,4 часа.
Освен това, специални алгоритми позволяват откриването на спътник с диаметър 1 километър, който обикаля около астероида на разстояние от поне 170 километра.
Заимствахме специализиран метод от друга област на астрономията, известен като висококонтрастно изображение, за да открием малкия спътник, чиято слаба светлина беше засенчена от интензивния блясък на главния астероид.
Разказва Джанлука Ли Каузи от италианския Национален институт по астрофизика (INAF). Разликата в яркостта между двете тела е колосална – спътникът е около 4000 пъти по-блед от Ниса.
Астероидът носи името на митичната страна Ниса, където нимфите са отгледали древногръцкия бог Дионис. Изследователят Ал Конрад от обсерваторията LBT смята това име за много сполучливо, тъй като Дионис е бил бог на театъра, което предполага носене на маски и скриване на истинската самоличност.
„Най-накрая сваляме маската от истинската природа на астероида, дълго време след неговото откритие“, подчертава Конрад.
Механизмът за формиране на такъв причудлив обект остава предмет на дискусии
Основната хипотеза е, че това е контактна тройна система, в която три тела са слабо свързани от гравитацията.
Алтернативна версия предполага, че Ниса се е сблъскала с много по-голям астероид, което е довело до разпадането ѝ на фрагменти, които впоследствие са се слели отново.
Проследяването на орбиталната скорост и периода на спътника ще позволи на астрономите да определят точно масата и плътността на Ниса, за да потвърдят един от моделите.
Изучаването на подобни обекти е от решаващо значение за разбирането на еволюцията на нашата планета. Ниса е най-големият и най-яркият представител на рядък клас астероиди от тип Е.
Високата отражателна способност на тези астероиди се дължи на присъствието на енстатит — силикатен минерал с ниско съдържание на желязо.
Според научните хипотези подобни небесни тела са се образували в близост до Слънцето и е възможно да са послужили като основни „строителни блокове“ за формирането на вътрешните планети.
Ако Ниса действително е реликва от онази епоха, изучаването ѝ може да разкрие ценна информация за условията във вътрешната част на Слънчевата система преди 4,5 милиарда години.
