Нивото на река Дунав в българския участък всеки ден гони отрицателни рекорди от началото на замерванията през 1941 година насам. Има заседнали кораби, които по информация на Агенцията за поддържане на плавателния път не пречат на корабоплаването.
Корабоплаването по водния път реално не е спряло, но от икономическа гледна точка е блокирано. Корабите стоят край брега, защото нямат възможност да пътуват с намален товар. Тези, които желаят, могат да преминават през критичните участъци, които са пет на брой – край Свищов, Сомовит, при островите Белене, Батин и Вардим. Най-малката дълбочина за корабоплаване е едва 1,60 метра. Това е и причината повечето товарни композиции да стоят на място и да изчакват по-високи води.
Има засядания на няколко места. За най-малко три плавателни съда са официалните данни на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав. Оттам казват, че те са извън фарватера и не пречат на корабоплаването. Плавателният път е маркиран както с плаващи знаци, така и на електронните карти на капитаните.
Нивото при Русе днес продължава да е най-ниското по целия български участък – минус 91 сантиметра, колкото беше и в неделя.
За първи път от 44 години е взето решение да бъде спрян един от реакторите на АЕЦ „Пакш“ в Унгария. Един от реакторите на румънската АЕЦ „Черна вода“ също е спрян, тъй като няма достатъчно възможност за охлаждане. В официално съобщение от АЕЦ „Козлодуй“ посочват, че още през юли е създадена работна група, която следи за безопасността и надеждността на работата на ядрените мощности. Още при строежа на атомната централа е прокопан канал, който винаги да осигурява вода за охлаждането на реакторите. Затова тя е едно от най-безопасните съоръжения.
„Трябва да преминеш с една трета от максималното си натоварване, което означава и една трета от приходите, защото при нас се плаща на тон. Когато трябва да пътуваш с една трета от капацитета си, просто не можеш да покриеш разходите. Има два варианта – или, понеже в момента е сезонът на жътвата и търговците искат да изнесат зърното, да се коригират ставките, по които извършваме услугата, или просто да спрем да работим“. Това заяви в „Здравей, България” собственикът на корабна компания Деян Кирилов.
„За българо-румънския участък имаше проектирани два хидровъзела – Никопол – Турну Мъгуреле и Силистра – Кълъраш. Беше поставено началото на строителството. Румънците започнаха много активно и почти завършиха своята работа, но в България се появи идеята за изграждането на АЕЦ „Белене“ и българската страна замрази изграждането на хидровъзела между Никопол и Турну Мъгуреле“, разказва хидрологът и бивш директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав Георги Георгиев.
„Вторият хидровъзел беше между Силистра и Кълъраш. Ако те бяха изградени, това положение нямаше да съществува. Тогава обаче България взе правилното решение и удълбочи канала между остров Козлодуй и българския бряг. И сега Козлодуй дори при това ниско ниво няма опасност да спре. Има достатъчно количество вода, което навлиза за охлаждане на реакторите“, уточни той.
„Дали ще бъдат изпълнени старите проекти, или ще се направят нови на по-къси разстояния – това е единственото решение. Години наред ще страдаме така, защото сме свидетели, че климатът в Европа вече е съвсем различен“, допълни Георгиев.
Журналистът Владимир Митев, който живее в Румъния, обясни каква е ситуацията в страната след спирането на единия от реакторите на АЕЦ „Черна вода“. По думите му властите вече предприемат действия, за да осигурят необходимото количество вода за охлаждането на централата.
„Говори се, че ако не бъдат взети необходимите мерки и не се осигурят по-големи количества вода, вторият блок на АЕЦ „Черна вода“ може да функционира още само около четири дни. В неделя беше направен опит да бъде взривена скала, която да позволи на повече вода да достигне до ръкава на Дунав, откъдето централата черпи вода за охлаждане. Опитът не беше успешен, но днес тези действия ще продължат“, каза Митев.
Той припомни, че АЕЦ „Черна вода“ осигурява около 20% от електроенергията на Румъния, поради което евентуално спиране и на втория реактор би поставило под сериозно напрежение енергийната система на страната. „Румъния разчита в голяма степен и на водноелектрически централи, но заради ниските нива на реките те също произвеждат по-малко електроенергия. В същото време има напрежение и в целия регион, след като и в Унгария беше спрян реактор“, обясни журналистът.
По думите му румънското правителство вече е обявило състояние на повишена готовност в енергийната система и призовава гражданите да ограничат потреблението на електроенергия в пиковите вечерни часове. Водят се разговори и с големите индустриални предприятия за намаляване на консумацията.
Според Митев засега не се обсъжда режим на тока, а страната вече компенсира недостига чрез внос на електроенергия, включително от Украйна. Той обърна внимание и на друг проблем в румънската енергетика – липсата на достатъчно системи за съхранение на енергия.
„В Румъния има много възобновяеми енергийни източници, но няма достатъчно батерии за съхранение. Затова през деня страната изнася електроенергия, а вечер я внася обратно на по-високи цени. Все повече домакинства обаче инсталират батерии и се очаква това да помогне за балансирането на системата“, посочи той.
По думите му към момента няма индикации за непосредствен риск от прекъсване на електрозахранването, но ситуацията налага постоянни действия, координация със съседните държави и активно участие на регионалния енергиен пазар.
