https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
spot_imgspot_img
spot_imgspot_img
НачалоКримиПрокуратурата е осъдена да плати обезщетение заради отказ да работи

Прокуратурата е осъдена да плати обезщетение заради отказ да работи

Дело по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ), приключило с поредно осъждане на прокуратурата, е нагледното доказателство за нейната пълна безконтролност. Според съдебния акт на Софийския районен съд Димитър Й. трябва да получи 6500 евро обезщетение от прокуратурата, която не е провела своевременно, ефективно и пълно разследване на престъпление срещу него, пише „Сега“.

Историята е елементарна и прозаична. На 26 май 2014 г., минути преди полунощ Димитър Й. е пред дискотека „Биад“ в София със съпругата си, тъй като синът им не е пуснат на абитуриентски бал в заведението, защото няма 18 години. Има размяна на реплики с охраната и в крайна сметка четирима охранители му извиват ръцете и му поставят белезници зад гърба, с които той стои 15 минути, до пристигането на полицейски патрул.

Мъжът подава сигнал в Софийската районна прокуратура. Тя обаче отказва да образува дело с мотив, че няма данни за престъпление от общ характер. Защитата на човека обаче настоява, че прокуратурата трябва да разследва не само телесна повреда, но и противозаконно лишаване от свобода.

И така започва сага, за която данъкоплатците са плащали заплати и съдебно време, докато десетки магистрати се занимават с отказа на районните прокурори да работят по случая, но ще продължат да плащат и след решението по ЗОДОВ.

Преписката е връщана 12 пъти на районната прокуратура – както от различни съдебни състави, така и от горестоящи прокурори, все с конкретни указания да се разследва. Всички те систематично се игнорират години наред и остават неизпълнени. Така се стига до октомври 2024 г., когато съдът постановява, че прокуратурата не е права да прекрати делото, защото има извършено противозаконно лишаване от свобода, но вече е изтекла абсолютната 10-годишна давност. Съдът приема, че са установени конкретните лица, осъществили насилието, че действията им са били противозаконни и съставомерни, но нито едно от тях не е било привлечено като обвиняем до изтичането на давностния срок.

Съдия Красен Вълев, който гледа делото по ЗОДОВ, отбелязва в решението си, че става дума за битов инцидент с изключително ниска фактическа и правна сложност – има очевидци, медицински документи и видеозаписи от самото начало.

„Поведението на компетентните органи разкрива повтарящ се модел на неефективност. Първоначално досъдебно производство не е образувано своевременно. Производството е било спирано поради твърдяна невъзможност да бъде установен извършителят, въпреки че кръгът на участвалите лица е бил ограничен и известен. Последвали са многократни прекратявания, отменяни от съда поради липса на пълен доказателствен анализ, необсъждане на видеозаписите и експертизите, неизясняване на противоречията между доказателствата и неизпълнение на задължителни указания“, обобщава съдия Вълев.

Той пише още, че „особено съществени нарушения са упоритостта за прекратяване на производството, несъобразяване с правните изводи на съдебните състави за наличие на престъпна деятелност, както и установеният период от приблизително 2 години, през който не е извършено нито едно процесуално-следствено действие, както и обстоятелството, че указанията за провеждане на очни ставки са останали неизпълнени поради заявения от свидетелите отказ да участват“.

Като „флагрантен и груб пример за очевидно бездействие е това, че повече от година наблюдаващият прокурор не е разбрал, че съдът е постановил определение по делото“ и година и е протестирал над година след крайния срок за това. „По хартиеното дело от този период дори стои жълта лепяща бележка от деловодителя към прокурора с текст „прокурор, няма произнасяне по преписката“ – т.е. съдебният служител е подканвал прокурора да предприеме някакви действия, но това не се е случило“.

Съдия Вълев обяснява още, че изобщо няма значение дали при своевременно и ефективно разследване непременно би се стигнало до осъдителна присъда срещу охранителите. Димитър Й. няма субективно право определено лице да бъде осъдено. Той обаче има право компетентните органи да разгледат сигнала му с необходимата сериозност и бързина и да не допуснат възможността за реализиране на наказателната отговорност да бъде осуетена поради собственото им забавяне.

КОМЕНТАР

Според адвокат Михаил Екимджиев, който представлява Димитър Й. по делото по ЗОДОВ, решението на Софийския районен съд заслужава адмирации, защото за пръв път прокуратурата е осъдена да заплати обезщетение за неефективно разследване. „Това не е неефективно разследване на убийство, за което има задължение по Конвенцията за правата на човека, и вече тук там има пробиви в българската юриспруденция, нито е за непривеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода, което води до убийство, извършено от вече осъден, който би трябвало да е в затвора, ако прокуратурата си беше свършила работа.

„Прокуратурата, злоупотребявайки с безконтролната си власт, в продължение на 10 години, отказва да се съобрази с многократните указания на съда“, казва адвокатът. „Изправени сме пред класическа ситуация на злоупотреба с власт от наблюдаващите прокурори“, казва още той. И допълва, че казусът илюстрира необходимостта от законодателна промяна, която да ограничи този монопол на прокуратурата, дори тогава, когато съдът е установил законовите предпоставки за повдигане на обвинение, тя противоправно и престъпно да бездейства.

Екимджиев сочи още, че свободата на преценка на прокуратурата не може да е извън правната норма, принципите на правото и зашитата на правата на човека. „Надявам се това решение да оцелее в критичните нива на Софийски градски съд, а пък ако се намери и магистрат, който да назове действията на поведението на прокурорите с точните думи за злоупотреба и престъпление по служба, бих бил още по-доволен“, заключи той.

„Такъв тип решение може да се е един мек коректив по отношение на прокуратурата, на имуществената отговорност на прокуратурата срещу нейната наказателно-процесуална безотговорност. Следващата логична стъпка би била и персонална отговорност на прокурорите“, смята адвокатът.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
X