Системите за радарно наблюдение на Румъния не са регистрирали никакво въздухоплавателно средство, което да е прекосило румънското въздушно пространство в посока България. Това съобщи Министерството на националната отбрана на Румъния, дни след като военен дрон се взриви на 100 метра навътре в българската територия край бившия ГКПП „Кардам“.
В съобщението се уточнява, че във времевия интервал преди експлозията не са регистрирани движения на въздушни цели, които да показват възможна траектория през румънското въздушно пространство към България. Премиерът Румен Радев допълни, че дронът не е бил засечен нито в румънското, нито в българското въздушно пространство.
„Тези дронове са трудни за засичане поради малкия им размер, когато летят на малка честота, не можем да гарантираме засичането на нисколетящи цели. Това е предизвикателство.“
— Румен Радев, министър-председател
Румънското министерство отбелязва, че наблюдава непрекъснато ситуацията край границите си и ще съобщи допълнителни данни при появата на нова информация.
Украйна обеща разследване на инцидента. Говорителят на украинското вънсно министерство Георгий Тихи заяви пред журналисти, че Украйна поддържа тесни контакти с българската страна за изясняване на обстоятелствата.
„Можем да потвърдим с увереност, че украинската армия не е насочвала умишлено никакъв летателен апарат към България.“
— Георгий Тихи, говорител на МВнР на Украйна
Тихи обаче не потвърди официално дали дронът е украински. Министерството на отбраната на България съобщи, че според първоначален анализ на останките най-вероятно става въпрос за дрон-примамка „Майя“, който се използва широко от украинските въоръжени сили. Към момента няма причина инцидентът да се смята за преднамерен.
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов заяви, че дронът е бил обект на радиоелектронна борба, тъй като е предназначен за примамка. Някои такива дронове носят взрив до 5 кг, но на място няма имало поражения.
Министърът на външните работи Велислава Петрова ще се срещне с посланика на Украйна в България Олеся Илашчук в понеделник. От 31 юли наблюдението и охраната на българското въздушно пространство са засилени със зенитно-ракетен комплекс, вертолети „Кугър“ и самолети Су-25, както и с допълнителни радарни станции.
