Нови проучвания в Плиска променят досегашните представи за устройството и живота в средновековния град. Геофизично сканиране е показало структури под земята, сред които и подземен проход, минаващ под периферията на дворцовата базилика.
Археолозите са установили, че съоръжението е част от т.нар. тайни ходници, свързвали двореца с ключови точки във вътрешния град и крепостната стена.
„Той е имал доста сложна история на своето развитие.“
— Гл. ас. д-р Петър Първанов, ръководител на археологическите разкопки
Проходът е имал три фази на запълване и е бил разрушаван и преправян поне два пъти. При последното му срутване е запълнен нарочно със строителни материали от разрушени сгради. Сред тях е открит фрагмент от прабългарски каменен надпис от езическия период, датиран в първата половина на IX век, от времето на Крум или Омуртаг. Надписът е изработен от серпентинит със зеленикав цвят.
В района е разкрит и некропол. Анализът на стабилните изотопи показва по-скоро бедна диета на погребаните, а в един от случаите е установена изключително ниска консумация на животински протеин.
Археолозите са открили женски гроб с необичайна поза на тялото и погребение на възрастен мъж, върху чието лице е била поставена тухла. Подобна практика се свързва с манипулации на мъртвите и с т.нар. антивампирски ритуали.
Сред находките са още стъклени гривни, звънчета с медна основа и златно покритие, както и добре запазена висулка, традиционно свързвана с идването на печенежко население по Долния Дунав през XI век.
