Издръжката на живота е изключително важен критерий за минималната работна заплата (МРЗ). Това каза пред БНР Пламен Димитров, президент на КНСБ, като уточни:
„Кошниците, които ние мерим и обявяваме постоянно – всяко тримесечие, има вече съгласие да се мери от НСИ – националната статистика, да се направи съответната методика и с възлагането на това действие да се произвежда обективна величина на издръжката на живота. Това е индикатор, по който трябва да мерим адекватността на минималната заплата, а издръжката на живота е нетна стойност“.
Той подчерта, че адекватността на МРЗ означава „да е адекватна на необходимите средства и то в нетния им размер, затова издръжката на живота, която трябва да се мери, са нетни пари – колко трябва да имам, за да си купя съответните неща, затова говорим, че нетната МРЗ трябва да се съотнася към издръжката на живота и това може да се прави всяка година, но формално адекватността се мери на 3 години задължително“.
В момента МРЗ е под издръжката на живота, която ние мерим, категоричен беше Пламен Димитров:
„Ако е над или е равна, тогава сигурно ще трябва да се задейства правилото, както го говорихме, и в диапазона вече ще се договаряме с работодателите и те ще имат пък тогава аргумент – да не нараства толкова бързо. Но да видим дали ще стигнем до този момент. Все още МРЗ е далече от нивото на необходимите средства за издръжка“.
Той даде пример със Словения, където са взели като решаваща издръжката на живота:
„Там, независимо какво изчисляват за увеличение, тя (МРЗ) не трябва да пада под 120% от издръжката на живота“.
Медианната заплата е друг критерий – един от четирите за определяне на МРЗ (инфлацията на малката потребителска кошница, средната заплата, медианната заплата и производителността на труда), посочи още президентът на КНСБ и обясни, че тя разделя точно на две равни части пазара на труда – точно половината работещи получават над нея и точно половината – под нея:
„Тя обикновено е с около 30% по-ниска от средната работна заплата. Това е поради силно отворената ножица между най-ниските и най-високите доходи, които стигат до 7-8 пъти (разлика), при 3 до 5 пъти, които достигат в останалите държави от ЕС“.
