Йоан измества Иван, а Никола – Николай. Творческата лаборатория се насочва повече към момичетата и ражда непознатите досега Девайла, Зоринела, Ивелия, Ода, Благодара, Милозара, Тедислава.
Изследване на учени от БАН разкрива териториални различия в модните тенденции при личните имена. Например любимо име в София е Калоян, а в Пловдив – Ивайло. Във Видин фаворит е Кристиян и Александър. В челната тройна във Стара Загора е Дария, а в Русе – Никол и Габриела. В морската столица Варна устойчиво се разпространява Марина.
Мария е по-разпространена на юг, а Габриела – на изток. Иван и Иванка вече са далеч от топ 10, но пък “изгряват” старините им имена – Йоан и Йоана. Николай се заменя от старото българско име Никола, и заедно с Даниел е сред предпочитаните нови имена в Западна България.
Именотворчеството на родителите също не спира, особено при момиченцата. Така в последните години се “раждат” напълно непознати имена като Адиел, Амела, Девайла, Деянира, Емима, Зоринела, Ивелия, Кристиандра, Ода, Благодара, Милозара, Тедислава.
Имената с двойна съгласна стават все по-масово – Аллина, Белла, Даринна, Стелла. Възраждат се стари български традиционни имена, но облечени в чуждата им форма – Стефка вече е Стефани.
А иначе пикът на нахлуване на типично чужди имена премина, но влиянието и сега е достатъчно силно, както се казва “повече от това накъде”, разкрива в интервюто за Dri.bg проф. д.н. Чолева-Димитрова – ръководител на Секцията по ономастика в Института за български език при Българската академия на науките.
Проф. д.н. Чолева-Димитрова е доктор на науките по общо и сравнително езикознание от 2018 г. Автор на седем книги (включително и под печат), над 120 публикации по ономастика, както и над 100 научнопопулярни. Чела е лекции в Германия като гост-учен. Преподавател в ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград и др. Главен редактор на сп. “Балканско езикознание”/”Linguistique balkanique”.
– Какво показват най-новите изследвания при проучването на личните имена на новородените през последните години у нас, кои са най-изненадващите Ви находки?
През последните години в Секцията по ономастика на Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин” при Българската академия на науките се провеждат системни изследвания за модата при имената на българите. В началото на 2022 г. излезе и книгата ни “Мода на личните имена в българските градове”. Научноприложното изследване е посветено на съвременното именуване за периода 2014 – 2015 г. в различни градове, разположени в четирите посоки на географската ни карта. Освен трите най-големи града – София, Пловдив и Варна, са включени и Видин, Русе, Стара Загора и Благоевград. Градовете непрекъснато увеличават населението си, като някои се разрастват с много бързи темпове и придобиват размери на мегаполиси. С най-бързи темпове се увеличава населението на столицата. Анализът на личните имена на най-младите представители на нацията ни дава възможност да се очертаят тенденциите на българската антропонимна система.
Вие, журналистите, също се интересувате и не пропускате да питате за някои изненади в именуването на деца. Ние отдавна не се изненадваме, защото нашият закон по отношение на именуването е твърде либерален. Освен това, Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) и разпоредбите, свързани с него, не позволяват след 2014 г., в предоставените по административен път списъци, да се съдържат данни за имената с честотност 1 и 2. А понякога това са почти половината от всички имена.
Отбелязахме, че се оформя и немалка група на нововъзникналите, новопоявилите се имена или на неоантропонимите. Това са лични имена, които са регистрирани за първи път в антропонимикона и са плод от именотворчеството на родителите. Факторите, които влияят на този избор, са намалената раждаемост (демографската криза), както и интернационализацията на имената. След 2007 г., когато страната ни стана член на Европейския съюз, съвсем естествено и културните контакти се задълбочиха, появиха се и много смесени бракове, което се увенчава не само с появата на повече чужди имена, а и на чужди именувателни практики. Разбирам, че голям интерес за Вас представляват имено тези имена. Поне в периода 2007-2015 г. те са многобройни: Адиел, Амела, Девайла, Деянира, Емима, Зоринела, Ивелия, Кристиандра, Ода, Благодара, Милозара, Тедислава. Много по-малко са мъжките неоантропоними: Радаян, Радостиан, Раймил.
Немалка част от неоантропонимите са плод на именотворчество, в основата на което са традиционни български имена. Изписването на имената с двойна съгласна става все по-масово: Аллина, Белла, Даринна, Стелла.
– Както в останалите сфери от бита ни, има мода и в имената. Каква е тя при тях, кои “царуват” и кои са демоде сега? Продължава ли “детронацията” на Иван и кои са “виновниците” за това?
– Имаме ясното съзнание, че антропонимната система не е веднъж и завинаги установена, ние, съвременните българи, не сме длъжни единствено и неотклонно да спазваме традициите ни в тази област. Модите са свързани с влияния, идващи от страните в Западна Европа. Немалка част от българите живеят в други европейски страни, има и много смесени бракове. Въпреки това остава тревогата ни, че все повече се предпочитат западноевропейските форми на традиционни за антропонимната ни система имена. В изследването установяваме тази непрекъснато засилваща се тенденция. Процесите на интернационализация и унификация на имената засягат всички култури и страни, особено тези в Европа.
Друга тенденция, характерна за именуването в средно големите градове, е, че в тях до голяма степен се следват модите в най-големите, но имат и своя специфика. Почти във всеки град съществуват и имена с висока честотност, които не са характерни за останалите населени места.
Напр. в София любимо мъжко име е Калоян, в Пловдив – Ивайло и под. Остава неизменна модата да се кръщават децата по имената на известни личности от шоубизнеса, спорта и под. – напр. зачестява употребата на имена като Кайли (Дженър, Миноуг), Адел и др.; Лео, Роналдо.
Типично българските имена, които допреди 50 години са в началото на антропонимните таблици, днес са на изчезване не само в най-големите, но и в средните по големина градове у нас.
Относно името Иван, да тази форма не е от най-популярните днес мъжки имена, но смятам, че не става въпрос за “детронация”, защото днес едно от най-харесваните мъжки лични имена за новородени е старинната му форма Йоан. Същото се отнася и за женската форма, днес рядко се среща Иванка (с изключение на гр. Пловдив), но Йоана е едно твърде предпочитано име. Отчитаме, че традициите се спазват в по-голяма степен при мъжките лични имена, а имената на българските владетели са едни от най-предпочитаните – Борис, Симеон, Калоян и др. При женските имена многообразието е голямо и традицията при именуването е по-слаба.
– Има ли различия в модните тенденции и характерни имена на новородените по региони и какво разкриват те?
– В момента работим по проект, финансиран от ФНИ, в който изследваме динамиката на българската антропонимна система в период от десет години 2008-2018 г. В изследването са включени осем областни града. Установяваме, че има териториални различия в модните тенденции при личните имена на новородените.
Освен по отделни градове, целта ни е да се изясни регионалната специфика на модата в именуването в Източна и в Западна България; съпоставят се също и антропонимите от градовете на север и юг в страната ни. Тук можем да дадем само някои примери.
В изследваните градове от Западна България женските имена на челни позиции в началото на ХХI в. са две: Виктория и Мария. Виктория е на първо място в по-големия град Благоевград, докато в град Видин е на второ място. На първо място там е Анна. Преноменът Мария е на трета позиция и в двата града.
Първите места на антропонимия списък от Видин се заемат и от имената: Божидара, Йоанна и Цветелина. В изследваните градове от Източна България единствено антропонимът Виктория споделя първите позиции. Името е на първо място в Стара Загора и на второ – в Русе. В челната тройка на Стара Загора интерес привличат антропонимите Мария и Дария, на Русе – Никол и Габриела.
При мъжките лични имена първите позиции неизменно се заемат от Александър, Георги и Мартин. Това са най-харесваните имена за новородените момчета през изследваните години. Антропонимът Александър споделя първите три места във всички градове, с изключение на Стара Загора, където на първо място е името Георги.
Интерес привлича именната класация на Видин, където името Кристиян споделя първо място заедно с името Александър. В Западна България челните позиции се заемат от личните имена Георги и Александър.
Може да се каже, че Източна България е районът, в който имената Виктор и Даниел са сравнително по-разпространени в началото на 21 век, а за Западна България това са Кристиян, Борислав и Никола.
Можем да обобщим, че променящият се именник има регионална специфика. Например, имената Виктория и Никол са едни от най-харесваните в цялата страна. Името Мария се очертава като устойчиво в цялата страна, но по-харесвано в Южна България, а Габриела в Източна България.
Нови и харесвани имена за новородените момичета през последните години се оказват антропонимите: Александра, Божидара, Даная, Дария, Йоана, Ивайла, Иванина, Крисия, Магдалена, Моника, Никол, Симона, Сияна, Катя и Рая. Нови и желани имена за новородените момчета са антропоними като Виктор, Теодор и Калоян – в Източна България, Никола и Даниел – в Западна България.
Факторите, които определят популярността на едно име в отделен град или регион могат да бъдат най-различни. Напр. личното име Калоян е особено харесвано в София, то се свързва и със стенописите в Боянската църква и севастократор Калоян.
Личното име Иван единствено в Пловдив е сред най-популярните десет имена, което определено е запазване на традицията в именуването в този град, както и в областта. Женското лично име Марина има устойчиво разпространение във Варна, свързват го с морето.
– Кои са най-разпространените типично български и чуждоземни мъжки и женски имена днес?
– Когато говорим за типично български имена, трябва да имаме предвид личните имена, свързани с народната ни традиция – общославянските имена, вкл. сложносъставните, прабългарските, които са и имена на български владетели, както и имената от християнския календар.
През последните години неизменно сред най-честотните женски лични имена в големите градове са Виктория (от лат. victoria “победа”). То се възприема като изключително модно и неизменно оглавява антропонимната класация. Други най-предпочитани имена за новородени момичета са: Никол, Александра, Мария, Йоана, което постепенно измести едно от най-популярните женски имена през 20. век Иванка.
През първите две десетилетия на 21 век се наблюдава едно възраждане на лични имена от народната традиция, най-харесвани са: Рая, Калина, Гергана, Ралица, Цветелина, Лилия, Деница, Елица, Ния, Яна, Биляна и др. Появява се ново любимо име Дария, този вариант замества по-стари традиционни форми, като Дара, Дарена, Дарина. Родното лично име Сияна може да бъде тълкувано по различен начин, но неговата голяма честотност се дължи и на героинята в един български телевизионен сериал от началото на този век – “Стъклен дом”.
Особено популярно име за град София е Софѝя, модата се разпространява и в другите областни градове, но това име е едно от най-популярните и в повечето европейски страни. При женските лични имена се забелязва по-голямо разнообразие и се демонстрира в по-голяма степен проява на творчество. Особено когато се прави избор на двусъставно име, напр.: Венислава, Цветозара (Пловдив) и подобни. Най-разпространените сложносъставни женски имена са: Божидара/Теодора, Белослава, Борислава, Десислава, Радослава и др. (гр. София).
С устойчиво разпространение остават личните имена: Ема, Елена, Карина, Михаела, Лора.
Има и голям брой чужди имена. Тенденцията е особено силно изразена в град София: Марая, Кайли, Памела Вивиан, Мелани, Мелиса, Джулия, Кая, Киара, Патрисия и мн. др.
През последните години се отчита и засилена тенденция към имена, които са кратки и съдържат повече гласни, характерни са предимно за град София: Вая, Деа /Деа, Кая Мая, Ния, Теа.
Традициите се спазват в по-голяма степен при мъжките лични имена. В началото на 21 век Георги е едно от най-обичаните имена у нас и неизменно е на челните места в антропонимикона ни. От десетте най-харесвани имена в повечето градове, освен Георги, са Никола и Димитър. Запазени са и лични имена от народната традиция: Боян, Ивайло, Явор, Пламен, Ясен, Камен и др. Особено харесвани са сложносъставните имена Божидар, Борислав, Владимир. Непрекъснато се обогатява и обновява класът антропоними, представляващ един от най-старите пластове в антропонимната ни система, по-новите Венислав, Цветослав и подобни.
Ето и още мъжки имена с устойчиво разпространение: Михаил, Константин, Симеон, Петър, Стефан, Андрей, Христо, Йордан, Павел, Васил.
Почти в цялата страна имената Иван и Николай се изместват назад в именните класации, а на тяхно място се появяват по-страите форми Йоан и Никола. Първите две форми се свързват с руско влияние.
През последните десет години се забелязва все по-силен интерес към мъжките лични имена на български исторически личности, предимно владетели: напр. Аспарух, Борил, Борис, Калоян, Крум, Кубрат, Омуртаг, Персиан/Пресиян, Симеон, Тервел.
Увеличава се и броят на двойните (копулативни) имена, които са характерни за столичния град, напр. Иван-Александър, Иван-Асен Константин-Кирил; Борис-Михаил, Петър-Делян.
Трябва да се отбележи, че списъкът с харесвани чужди имена става все по-дълъг и непрекъснато се обогатява: Денис, Дейвид, Максимилиан, Ноа, Силвестър, Лео, Леонардо, Майкъл Алекзандър, Доминик, Итън, Матео, Патрик, Рафаел, Стивън и мн. др.
– Очаквате ли засилване на влиянието на чуждоезиковите лични имена – двойни, тройни или с тирета, и доколко силно би могло да застраши традиционната ни именна система?
– Бумът на именуването с чужди, предимно западни имена, вече премина. Пикът беше 2007- 2008 г. – първите години след приемането ни в Европейския съюз. През последните години се наблюдава спад на тези имена. Същото важи и за двойните (копулативни) имена, които са характерни само за столичния град, напр.: Амбра-Рос, Андиа Елена, Арабелла Озара, Ванеса-Афи, Стефани Грейс,Урания-Мария, Зоуи-Анабел, Кристин-Грейс; Мартин-Давид. Двойните лични имена остават чужди за българската именна система.
Чуждите имена също са многобройни: Алисън, Валенсия, Дейзи, Джорджина, Енджи, Иман, Кейлин, Кейтлин, Кийра, Мегън; Алегзандър, Анджело, Анри, Аттила, Брайан, Браян, Джордж, Елвис, Жак, Кевин, Кристиано, Нейтън, Райън, Стейтън.
При изследването на чуждите влияния при именуването на новородените отбелязахме, че и при женските, и при мъжките лични имена има промяна в състава на предпочитаните чужди имена. Преди десетилетия с голяма честотност са били някои руски варианти на каноничните имена, а в началото на XXI в. в София и по-големите градове стават популярни англо-американските, както и италианските, испанските и в по-редки случаи френските и немските.
Ако има нещо тревожно и застрашаващо личноименната ни система, то това са все повечето чужди варианти, които изместват типичните за родния антропонимикон имена, напр. Емили измести Емилия, Стефани – Стефка, Никол замени родното Николина, Николинка, Кристина -Христина, Анджелина – Ангелина и др.
При мъжките лични имена напр. Антонио, Антоан, Антъни заместват нашето Антон. Искрено казано, не очакваме засилване на чуждите влияния в нашата антропонимна система, влиянието и сега е достатъчно силно, както се казва “повече от това накъде”.
Има две тенденции в развитието на нашата антропонимна система, които са ясно очертани: от една страна – завръщане към историческото минало, но от друга – заимстване на чужди лични имена; изместване на домашната форма от съответната чужда.
Петнадесет години след влизането на България в Европейския съюз трябва да отбележим, че се завръща интересът към традиционните (свързани с християнската религия), както и народностни, български лични имена. През последните няколко години се забелязва все по-голям родителски интерес да назовават децата си с имена от народната традиция.
