https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
НачалоОбществоНавършват се 25 години от смъртта на Тодор Живков

Навършват се 25 години от смъртта на Тодор Живков

25 години от смъртта на Тодор Живков се навършват днес. Той умира на 5 август 1998 г. в 20:05 часа след триседмична мозъчна кома.

Той постъпва по спешност в болница „Лозенец“ на 8 юли 1998 г. Имал тежка вирусна инфекция, висока температура и десностранна бронхопневмония. За смъртта му официално съобщава БТА около 12 часа по-късно.

Правителството отхвърля настояванията на семейството му и на Българската социалистическа партия да бъде погребан с държавни почести, защото „последните години не е участвал в обществения живот и срещу него има висящи съдебни дела“. Мнозина отбелязват, че без разследване са оставали голяма част от престъпленията, извършени по време на неговото управление на страната.

Ковчегът с тялото на бившия първи в държавата е поставен на стъпалата отляво на т.нар. Царски дворец – срещу бившия мавзолей на Георги Димитров. Час по-късно капакът му е затворен и той качен в катафалката. Многолюдно шествие тръгва след нея към гробищата.

Огромна опашка се извива около 13:30 часа пред ритуалната зала на Централните софийски гробища. Повече от три часа най-близките хора на Живков приемат съболезнования. Първа с покойника се прощава внучката му Жени Живкова, след това и останалите.

Тодор Живков е положен в 10-и парцел до съпругата си д-р Мара Малеева.

Световните агенции разпространяват светкавично новината за смъртта на Тодор Живков. Първа реагира германската ДПА, която се позовава на вестник „Нощен Труд“. Агенциите като Ройтерс, Франс прес и ТАСС използват като източници лекарите в тогавашната Правителствена болница „Лозенец“, както и българските радиостанции. Най-обширен материал за кончината му публикува Асошиейтед прес.

Тодор Живков е роден е на 7 септември 1911 г. в село (днес град) Правец. Завършва прогимназия в днешния Ботевград. От 1929 г. е печатарски работник, през 1930 г. се включва в младежкото комунистическо движение, а от 1932 г. и в БКП.

През 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София.

От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

След 9 септември 1944 г. Живков ръководи изграждането на т.нар. „народната милиция“ в София. От 1945 г. влиза в ръководството на БКП, а в периода 1948-1949 г. оглавява най-влиятелната градска организация на БКП в София.

Излизането му на преден план става в годините на сталинизма, но истинска възможност да заеме първа позиция получава едва след смъртта на Сталин. С помощта на Никита Хрушчов той замества Червенков на поста първи секретар на ЦК на БКП през 1954 г., а след Априлския пленум от 1956 г. се утвърждава като пръв, а по-късно и единствен партиен лидер.

Тодор Живков е управникът, който най-дълго е бил на власт в България. Той е инициатор за възможно най-близкото следване на съветския модел и за установяване на най-близки отношения между България и Съветския съюз, каквото предложение е направено през 1963 г.

Показва завидни умение да пази властта си както благодарение на съветската подкрепа, така и чрез собствените си политически качества – периодически сменя най-близките си помощници, подкупва едни обществени групи, а други държи в подчинение, става инициатор на многобройни икономически реформи. Инициатор е за насилственото преименуване на българските турци с цел тяхната асимилация (т.нар. „възродителен процес“).

Живков е принуден да подаде оставка като генерален секретар на ЦК на БКП първо на 9 ноември пред Политбюро, а после и на 10 ноември 1989 г. пред ЦК на БКП.

На 10 ноември 1989 г. му е изказана благодарност и са му запазени привилегиите, но на 13 декември 1989 г. е изключен от БКП. На 18 януари 1990 г. Живков е поставен под домашен арест, а през 1992 г. е съден за злоупотреба с власт. На 4 септември 1992 г. е осъден на седем години затвор. Наказанието обаче е заменено с домашен арест. Тази присъда е отменена от Върховния съд на 9 февруари 1996 г.

Срещу него са водени дела за насилствената смяна на имената на българските турци, за лагерите, за отпускате на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, както и за подпомагане на международното комунистическо движение.

През последните години от живота си успява да се възползва от трудностите на прехода и да се превърне от силно мразен политик в края на 1989 г., както и в олицетворение на сигурния живот през социализма.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

X