Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” да бъде прекръстена на “Св. св. Кирил и Методий”, предложи онзи ден Румяна Бъчварова – бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи (2015-2017) и доскоро посланик на България в Израел.
Подобен акт няма как да се случи без благословия и решение на Светия синод на Българската православна църква, а архиереите са против. Както са били и преди повече от сто години, защото опитите за прекръстване на храма не са от днес.
Историята на храма е свързана с отношенията на България и Русия, а те са се променяли в зависимост от политиката. От решението за тържественото полагане на първия камък за градежа на храм-паметника “Св. Александър Невски” до освещаването му през 1924 г. в страната ни са се сменили 43 правителства.
Още на 13 април 1879 г., три дни преди да е приета Търновската конституция, Учредителното събрание решава да се построи един паметник на нашето освобождение. За да се съберат средства, се решава да се издадат 20 000 бройки от новата конституция с цена от 50 стотинки. Тези пари трябвало да влязат във фонда за строителство.
“Признателният” български народ почти не участва в събирането на средства. До 1905 г. са събрани заедно с лихвите в БНБ 1 900 000 лв – от окръжни и общински управи, черковни настоятелства, от Народното събрание и съвсем малка част – частни.
Както отбелязват членове на националния комитет за изграждането, “бедните българи се показали небрежни, а богатите – скъперници”. За никой богат българин няма нищо отбелязано в списъка на даренията. Княз Александър Батенберг обаче подарил 5000 лева лични пари.
На Учредителното събрание Петко Каравелов предлага паметникът да се издигне на най-високото място на хълма Царевец и да носи името на Александър Невски. След него д-р Васил Берон, един от първите български археолози, предложил храмът да е на връх Шипка. Това предложение не се приело.
На 14 декември 1880 г. Петко Каравелов, вече министър, напомнил на народните представители, че трябва да се строи паметник и допълнил, че князът желае този паметник да се построи в София. Тук пък скочил търновецът Стефан Стамболов и казал, че току-така не може да се променя решение на Учредителното събрание. Народните представители, естествено, послушали княза.
През февруари 1881 г. били привикани при княз Александър Батенберг вече министър-председателят Петко Каравелов и министрите на вътрешните работи и просветата Петко Славейков и М. Сарафов, председателят на Народното събрание Николай Сукнаров, както и духовници начело със софийския митрополит Милетий.
Било решено основите на храма да бъдат положени на 19 февруари 1882 г. и той да се построи само с пожертвувания от народа.
Създаден е и комитет, който решил градежът на храма да започне през 1885 г., защото още нямало план. През 1883 г. за такъв бил помолен руският петроградски кмет и той изпратил няколко проекта за храма. Александър Батенберг лично одобрил този на архитект Богомолов. Князът обаче е детрониран и отношенията с Русия се влошават.
През 1890 г. комитетът моли след Съединението най-после да започне да се строи паметникът. До 1891 г. във фонда са постъпили 706 000 лв., от които 300 000 е дала държавата. На 30 юни 1895 г. Министерският съвет решил паметникът да започне да се строи. Обаче проектантът Богомолов бил починал.
Книжовникът Найден Геров и либералът Драган Цанков отиват в Русия и намират архитект Александър Никанорович Померанцев, професор в императорската художествена галерия. Той дошъл на преговори в София и се съгласил да преработи плана на Богомолов, така че храмът да събира не 1500, а 4000 – 5000 богомолци, да не струва повече от 3,5 млн лв. без живописта и да ръководи лично строителните работи.
През август 1904 година строежът на храм-паметника най-после започва.
Архитектът Александър Померанцев още през май е изпратил в София своя помощник Александър Смирнов. От българска страна пък си има Строителна комисия, в която основни фигури са архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов.
Между тях възникват спорове, от които днес е смешен този за отливане на колоните. Нашите архитекти обясняват, че до 1850 година никъде по света не е използван цимент и въпреки това има огромни и здрави монументални сгради, като нужната спойка се постигала с гасена вар. Руснаците настояват за цимент и се налагат. В края на май 1905 г. основите са излети. Стените са градени изцяло от тухли.
На 1 септември на посещение на княз Фердинанд са по-малкият брат на император Александър III – руският княз Владимир Александрович, по това време 62-годишен, и 28-годишният му син Андрей. Тримата влизат в строящата се сграда и са учудени, че от главния вход се влиза направо в предверието. Веднага се налагат нови промени на архитектурния план. Парите отново свършват.
Уведомено е правителството на Александър Малинов и то вече по навик отпуска средства на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията.
Храмът е граден 8 години на най-високото място на София. Още при строителството му Померанцев подчертавал, че той ще е по-внушителен от църквата “Света София” в Истанбул и катедралата “Свети Стефан” във Виена
Трудно се взема решението за изработката на камбаните. Първата от тях е с тежина 12 тона и Померанцев настоява всички да се отлеят в Русия. Архитект Йордан Миланов се противопоставя, като казва, че такава камбана няма никъде в Европа. Спорю трябва да реши Светият синод. Той обаче не дава категорично мнение, но казва, че най-добрите камбани на източния православен свят са отлети в Русия. В храма те са поставени на 45 метра височина. Докарани са с кораб до Варна, оттам с влак до София.
За позлатяване на кубетата са употребени 5 килограма злато. Вътре храмът има 13 полилея. Иконите и фреските са дело на руски и български академици и професори: В. Васнецов, Корин, П. Месоядов, Н. Бруни, В. Савински, Ланской, Иван Дроздов, М. Садковски и други, както и на И. Мърквичка, А. Митов, Борис Михайлов, Никола Маринов, Харалампи Тачев, Стефан Иванов, Хр. Берберов.
Оттук насетне в историята на храм-паметника на няколко пъти се намесва и цар Фердинанд. Най-напред от него е искано мнение как да бъде изработен царският трон и той лично избира между 5 проекта. След това обаче царят настоява над трона да се постави негов мозаечен портрет. На него художникът Антон Митов го изобразява с втората му съпруга царица Елеонора.
Преди освещаването е решено да се поставят две мраморни плочи на западната страна на храма – там, където днес е главният вход. На едната е изписано: “С любородния почин на Първото народно събрание в престолния град Търново на 13 април 1879 г. в дните на първия български княз Негово Величество Александър I и по негово настояване и усърдие бе положен върху това място на 19 февруари 1882 година основният камък на този храм на името на св. Александър Невски в памет за освобождението на българския народ, което стана в 1878 година с всемилостивото благоволение на всерусийския император Александър II и с крепката мишца на братския руски народ”, а от другата: “С усърдното настояване на Негово Величество Фердинанд, цар на българите, и със самоотвержения труд и подвиг на българския народ бе вдигнат този съборен храм в името на св. Александър Невски с престоли на светите братя славянски равноапостоли Кирил и Методий и на св. цар Борис в спомен за възстановяването на българската държава. Храмът почна да се гради през 1904 г., а завърши през 1912 г.”.
Тези оригинални плочи са сменени след 9 септември 1944 г. Освещаването на храма е предвидено за август 1912 година. То се забавя, за да не съвпадне с тържествата за 25-годишнината от възшествието на Фердинанд на българския престол. Избухва Балканската война и тържествата са отложени. Най-голямата камбана за първи път бие тържествено, за да възвести победата при Одрин на 13 март 1913 г.
На 14 октомври 1915 година, което е Петковден, руска ескадра от Черноморския флот бомбардира Варна. Русия е на страната на Антантата в Първата световна война, а България избира Централните сили с Германия и Австро-Унгария и така влиза във война с Русия.
Бесен от руската атака, българският цар нарежда храм-паметникът да се преименува на “Св. св. Кирил и Методий”. Министър-председателят Васил Радославов внася предложение в Министерския съвет, то е одобрено на заседанието му на 19 октомври 1915 г. и изпратено за изпълнение на Светия синод. Той пък в “Църковен вестник” от 24 октомври съобщава, че не е вземал никакво решение за промяна на името на храма. Трябва обаче да го гласува и Народното събрание.
На 4 март 1916 година се разгарят бурни дебати. По същото време Министерският съвет обнародва решението си да се махнат паметните мраморни плочи и да се подменят иконите на главния престол.
През 1919 г. Светият синод пише на Министерския съвет, че никак не е желателно да се променя името на храма.
На 17 ноември 1919 г. Народното събрание отменя решението на Министерския съвет от 1915 г.
Храм-паметникът “Св. Александър Невски” е осветен с тридневни тържества на 12, 13 и 14 септември 1924 г. Софийската община по повод на всенародните чествания праща покана “столичани да украсят домовете и заведенията си с народни знамена и декорации”. Неврокопският митрополит Макарий, председател на комисията по освещаването, нарежда да се почистят основно всички софийски училища, в които да бъдат настанени гостите на тържествата.
На 19 февруари, когато по стар стил се е празнувало освобождението на България, но през 1881 година княз Александър Батенберг излиза с възвание към българския народ:
“Възлюблений ми народе!
Народното събрание от своя страна изрази желание да въздигне в Столицата Ми великолепен храм в името на Св. Александра Невски, в който да се възнасят молитви към Всевишния за благоденствието на Царя Освободителя и Неговия Народ и за упокоение душите на падналите за освобождението на България герои.
На днешний ден, в честития празник за възцаряването на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО като Българин и аз, който напълно споделям високото чувство на признателност, което въодушевява Българския Народ, намирам момента за най-сгоден да приглася предначинанието, за да се приведе в изпълнение общото народно желание.
Отправям ся прочее към тебе, Вожделенний ми народе, и пригласявам всекиго от вас да принесе своята лепта за сооруждение на честния този храм, който ще бъде и паметник на признателност на Българския народ към Царя-Освободителя.
За тази висока Цел Всякое далние благо.
19 февруари 1881 г.”
Защо паметникът се казва “Св. Александър Невски”?
Това име и до днес е малко понятно на нашия народ. Когато Петко Каравелов предлага на Учредителното събрание името на руския княз, издигнат за светец, той е имал предвид, че е съименник на руския император освободител Александър II и на Александър Батенберг. Александър Невски е роден на 30 май 1220 г. Той заварва разбита Русия, притискана от запад от немци и шведи, а от изток – от татарите. Александър сключва договор с татарите да не нападат земята му, дава им богати дарове. После се изправя срещу шведите и на 15 август 1240 г. разбива предвождани от техния крал Биргер войски около Нева до езерото Ладога. След две години разгромява и немците, а през 1245 г. прогонил и литовците.
Руските историци от това време пишат, че му помогнали Борис и Глеб, руски князе от 1010 до1019 година, убити от своя брат Ярослав, за да заеме престола. Баща му Владимир решил от всичките си седем синове да даде престола на Борис, наследен от Глеб. После били канонизирани, а са наричани българи. Тяхна майка е Анна, дъщеря на цар Петър, пратена на възпитание във византийския императорски двор и по-късно омъжена за руския княз Владимир.
Александър починал на връщане от честите си гостувания при татарите на 14 ноември 1264 г. Бил погребан в град Владимир. Заради победите му по река Нева спечелил името Невски. През 1380 г. е канонизиран. Петър Велики, който също разбива шведите през 1702 г., след 22 години пренася мощите на Александър Невски в Петроград и ги погребва в Александърневската лавра. Той го провъзгласява за покровител на Петроград и руския царски двор.
