Мостът в Царево, който се разцепи при страшния потоп на 5 септември и погълна четирима, се е държал на магия.
Това е категоричното мнение на строителен инженер, присъствал на първоначалния оглед на компрометираното съоръжение, пише “24 часа”, позовавайки се на свои източници. Според експерта мостът не е бил строен в съответствие с нормативните изисквания – асфалтът бил много тънък и това била една от причините да поддаде на напора на водната стихия и да се срути. Дали обаче становището на инженера е коректно, ще докаже назначената комплексна техническа експертиза.
Под ръководството на окръжната прокуратура екип следователи от Бургас вече разследват причините за рухването на моста и последвалата смърт на четирима – районната съдийка на Царево Мария Москова, дъщеря ѝ Даниела Йорданова, която бе обичан ветеринарен лекар, и двама мъже.
Ако за трагедията в Царево бъдат намерени виновни и тяхната вина се докаже в съда, те могат да получат наказание от 1 до 6 г. затвор.
Към този момент са приключили огледите на срутения мост и предстои да бъде ремонтиран, за да се възстанови връзката с кв. “Василико”. Преди потопа по него всеки ден са преминавали стотици автомобили, тъй като оттам минава и пътят за къмпинг Нестинарка, както и старият път за Ахтопол.
“Следователи на място огледаха съоръжението, но за да не рискуваме и техния живот, осигурихме специализиран дрон, който направи не само видеозаснемане, но и замервания под моста с маркиране на съответни отстояния. Целта на разследващия екип и на прокуратурата бе в максимално оперативен порядък да извършим огледа, за да се направи рехабилитация на съоръжението и да се възстанови пътната връзка. Тепърва ще търсим и допълнителни експерти”, коментира окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев.
Разследване кой е виновен за потопа в Царево, отнел 4 живота, разпореди и премиерът Николай Денков. Даде и 3 месеца срок да се установят причините за наводненията по отношение на водосборните потоци, дали има нарушение на регулацията и кой носи отговорност.
Три дни след неописуемата трагедия Царево, “Нестинарка”, “Арапя”, Варвара и странджанските села Кости и Бродилово бавно се съвземат с помощта и на местната власт, и на стотици доброволци от цяла България. И все по-често хората се питат можеше ли да се избегне тази трагедия.
Преобладаващият отговор на експертите е, че основната причина за случилото се е огромното количество дъжд – над 300 литра на кв. м, който се е излял в района от Лозенец до Резово. Впоследствие стана ясно, че през 1994 г. пак на същото място са измерени внушителните 460 л/кв. м, но тогава не станахме свидетели на подобни тежки поражения.
Според анализатори щетите сега изглеждат по-големи, защото инфраструктурата се е увеличила и се забелязват повече. Обсъжда се като причина и презастрояването. В социалните мрежи се появиха обвинения, че в последните години са били засипвани сухи дерета, за да се усвоят територии за нови обекти. А те всъщност са можели да поемат част от водите и да ги отводнят към морето. Едно е водата да попие в почвата, друго – на асфалт, където не може да се оттече, категорични са специалисти.
Къде и колко са засипаните дерета, обаче никой не казва. Само един общински съветник твърди, че е подавал сигнали до държавните институции и областната управа, но се оказва, че става въпрос за Черната река, която даже е удълбавана именно за по-голяма проводимост според становището на “Басейнова дирекция”.
Местните също са разделени в мненията си – едните смятат, че няма спасение от библейския потоп, други са убедени, че човешка намеса, или по-скоро ненамеса е основната причина за драматичните последици.
Непочистени дерета, липса на контрол над язовири, кражба на инертни материали, некачествени ремонти на инфраструктурата и прекаленото застрояване по морето са все сред изброяваните причини за ужасните последици от природното бедствие. “Няма да позволя с лека ръка да се омаловажава трудът на стотици хора, които от сутрин до вечер се на първа линия да преодоляват щетите от бедствието”, казва кметът на Царево Георги Лапчев. И добавя, че не е сърдит на синоптиците, че не са познали размера на стихията.
Това е второто най-валежно място в България след района на Берковица. Тук най-редовно има порои с библейски мащаб и е редно проектантите на хотели, паркинги и всякакъв вид заведения да предвиждат отводнителни дренажи. За разлика от района на Берковица, където целият водосбор се стича в Искър, оттам в Дунав и после в Черно море, в Странджа се стича директно в Черно море. Не е нужно да сте голям експерт и да предвидите след безснежна зима поройни дъждове. Има нещо, което се нарича кръговрат на водата и се учи в 6-и клас. Колкото вода има в атмосферата, толкова и се изсипва на земята, казват експерти.
Според климатолози една от причините за обилните валежи в този район са средиземноморските циклони, които обикновено преминават през Гърция, Северозападна Турция и се изтеглят към Черно море, което е огромна влажна зона и предразполага към образуване на обилни валежи. Основно големият водосбор се образува някъде по склоновете на Странджа, от където се стича към морето и образува помитаща вълна. Освен това през планината текат и две от най-пълноводните реки в Източна България – Велека и Ропотамо, които често преливат при дъжд и заливат пътища, мостове и села.
“Няма канализация, която да поеме такова количество дъжд”, твърди шефът на пожарната главен комисар Александър Джартов. Според д-р Анастасия Стойчева, ръководител на отдел “Метеорологични прогнози” в Националния институт по метеорология и хидрология, експертите от метеорологичните служби трябва да имат основна роля, когато се подготвят плановете за управление на рискове от наводнения.
“Тези планове се съставят въз основа на модели, които трябва да се усъвършенстват. В конкретни територии като Царево трябва да се вкарат нови данни в математическия модел, за да бъде процесът по-адекватен. Трябва да се вземат предвид максимално дълги исторически периоди статистически, както и климатичните промени да бъдат включени като определящ фактор”, смята пък министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
