Започва Коледният (Рожденственският) пост – втори по своята продължителност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския (Петровия). Започва от 15 ноември и завършва на 24 декември.
В навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни – с взаимно опрощение и заговяване (консумиране на блажна храна), с разговори и създаване на нагласа за встъпване в предстоящия пост, посветен на славното Христово Рождество.
Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос.
По време на постите може да се употребява олио и вино, без сряда и петък. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба. Изключение от Коледните пости църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.
Личните причини за постене на хората са различни. Едни искат да спазят християнския смисъл на постите, за други пък те са удобна причина да се пречистят от натрупаните токсини. Така или иначе, особено от днешна гледна точка, усилието за физическо и духовно пречистване е истинско изпитание на духа, което ако преминеш, със сигурност ще изпиташ хармония със себе си.
Според някои духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост. Протестантските църкви пък изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на коледните пости да не се яде месо само в петъчните дни.
