Започна извънредното заседание на Народното събрание. На него депутатите изслушват вътрешния министър Бойко Рашков заради кадрите с насилие над протестиращи по време на антиправителствените протести срещу кабинета „Борисов 3”.
„Не е случайно, че протестиращите са били влачени зад колоната на Министерския съвет. Има една модерна дума, която се използва в България – „задкулисие”. Тук какво трябва да кажем – „задколоние”. Разчитали са, че тази камера, дори да работи, няма кой да подаде тази информация, което е голямата направена грешка. Камерата е работила и е заснела какво се случва зад колоната още в същия ден. Този запис се е съхранявал в НСО и на 17 юли – точно една седмица след инцидента, е изискан от СДВР и е получен от НСО. Тоест, всичко е било известно още тогава. Напоследък прочетох, че някой бил крил тези материали, някой. Едва ли не се намеква, че такива като мен са ги криели – една година”, обясни Рашков.
Поведението на полицаите граничи с престъпление. Такова нечовешко отношение възмущава всички, категоричен е министърът.
Рашков обясни информация, че един от лежащите е загубил съзнание. „Състояние, временно опасно за живота, квалифицирано като средна телесна повреда. Ако това е вярно, къде е административното наказание. Къде е наказанието по НК”, попита той.
От проверката, която се е извършила в СДВР, са разпознати четирима от полицаите. „Единият – началник на отдел, на който са наложили наказание две години лишаване от право на повишаване. На друг – пак наказание за една година. Останалите двама – с порицание. Това е ефектът от дисциплинарната проверка и избраните санкциите, нищо повече. Единият от тях, очевидно се ползва с доверието на главния прокурор и в началото на годината е преминал на работа в Бюрото по защита при главния прокурор. Вероятно главният прокурор, виждайки от кадрите, как се справя този човек с побоищата на площада в София, е пожелал точно такъв човек да го охранява в Бюрото по защита”, коментира Рашков.
Министърът обясни, че до вчера няма данни нито един от полицаите-биячи да е привлечен към наказателна отговорност. „Ако такова действие е предприето от прокуратурата, е трябвало да бъде информиран министърът на вътрешните работи още тогава. Или, ако това е направено сега – министърът в мое лице. Такова нещо няма”, добави той.
Като най-интересното в ситуацията Рашков определи решението на прокуратурата да се самосезира след публичното излизане на кадрите с полицейското насилие. „До този момент нищо не знае. Дори обявиха, че са привлекли няколко полицаи като обвиняеми. За което аз и до момента не съм информиран. За да се самосезира прокуратурата, ние всички с вас, трябва да приемем, че тя не е знаела за случая зад колоните. Същевременно, преписките за полицейските действия зад колоната са предоставени на Дирекция „Вътрешна сигурност”, пряко подчинена на вътрешния министър. Следователно – тези материали трябва да дойдат и да преминат през министъра и той да възложи проверката на Дирекцията. Ето защо, аз изключвам министърът на вътрешните работи към онзи момент да не е знаел за тези кадри”, уточни Рашков.
Силовият министър обясни, че преписката по случая е била прекратена. Прокурорът, който е направил това, сега е член на Европейската прокуратура. „След този случай. Може би има някаква връзка – не мога да твърдя това. Освен това е благодарила на служителите на „Вътрешна сигурност” за перфектно свършената проверовъчна дейност. Тоест, няма претенции към тази служба. Прекратила е производството, защото не е видяла в материалите, че има данни за престъпление. Дано не съм прав за това, че така си е заслужила мястото на делегиран прокурор”, завърши министърът.
Срещу някои от полицаите, поясни Рашков, е нямало образувани дела. Не така обаче стоят нещата срещу пострадали протестиращи. „Разбрах за едно, което продължава да е на производство. Можем да предположим, че не могат да открият доказателство, затова в стила на сегашната прокуратура у нас, това дело не бърза за никъде, за да се забрави случаят. След някой друг месец могат и да го прекратят”, разкри той.
Проверки тогава са извършени по отношение на журналиста Димитър Кенаров. „За който също са се опитали, водейки го в полицията, да скрият каквото могат като фактология. Независимо от това, че с невъоръжено око всеки можеше да види какви наранявания има той. Независимо от това, че в този случай имаше представено медицинско удостоверение. Независимо от това, че той започна да съди МВР за причиненото. МВР в този случай се е опитало всячески да попречи на нормалното протичане на гражданския процес, по който Кенаров е поискал обезщетение за причинените травми. Когато станах министър, веднага оттеглихме едно от исканията, което беше предявено от представител на МВР – съдът да проверява имотното състояние на Кенаров. Представяте ли си каква пряка връзка има между телесните повреди, нанесени от полицията, и неговото имуществено състояние”, попита Рашков.
Той обясни още, че полицаите, които са били зад колоната, не са четирима, а „три пъти повече”. „Оттогава досега те не са установени. Така че оттук нататък трябва да изясним и това. Възникват съмнения относно обективността при определяне вида и тежестта на наказанието”, допълни министърът.
Единият от полицаите, наказан с лишаване от право за повишаване за две години, го е обжалвал във Върховния административен съд.
„Представяте ли си каква наглост. Той е със съзнанието, че може да пребива човека на улицата, облечен с униформа, и никой да не го накаже. И се пита в задачата как и откъде се придобива това самочувствие. Във всеки случай не е от нас, а от някой друг. Кой е този, който е давал картбланш това да се прави?”, попита министърът.
В Пленарната зала са и част от протестиращите, към които е проявено насилие – Евгени Марчев, Жоро Георгиев и Цветелина Цветкова. Депутатите аплодираха младежите на крака.
„Филмчето показва ужасяващите факти, че управлението на режима „Борисов” няма аналог в ЕС. Ужасяваща диктатура, боравеща със средства, които използват по време на война. Както правеха в Ирак, Сирия, Афганистан. Трупат на купчини деца, осмелили се да знаят гражданските си права и да се борят за свободата си”, каза Николай Хаджигенов.
