Развитието на COVID-19 у нас е според очакванията – оформяне на вторичен пик на вълната и висока смъртност. Това заяви математикът от БАН Николай Витанов.
Той посочва, че броят на областите на ниво 4 – “тъмночервена зона”, расте полека.
„Днес има нови кандидати. Единият е вече явен, другият все още се крие. Ямбол е явният кандидат и това се вижда на картата на риска, съгласно плана на Министерството на здравеопазването. Коя област е скритият кандидат? Скрит, защото не се е показана на горната карта. На прогнозната карта на 14-дневната заболеваемост обаче се вижда ясно скритият кандидат и това е Благоевград“, пише експертът.
Според неговите изчисления Кърджали, Смолян и Плевен са относително най-добре засега.
„Кърджали си бяха добре преди седмица и за тази седмица им обещах относително спокойствие. Имат го. Плевен, ако си спомняте, ги похвалих преди време за налагането на локалните мерки. Ето, ходът им тогава, днес дава резултат“, уточнява математикът.
По думите му прогнозната карта за 14-дневната заболеваемост очертава формирането на “тъмночервена зона” в Западна България.
„Като си помисли човек, това е очаквано. През лятото проблемите бяха по морето – там имаше голяма концентрация на хора. Върнаха се хората от почивка от морето и от Гърция (а понеже им е близо, там ходят доста хора от Западна България) и проблемите се пренесоха в Западна България. С две думи – хора от Западна България и в Габрово, Сливен и Ямбол, пазете се (който желае, разбира се). Разпространението при вас е дифузно и заболеваемостта не е малка“, уточнява Витанов.
Той уточнява, че София-град и Пловдив наскоро са влезнали в зоната на дифузно разпространение и ситуацията се влошава бавно.
„Висят над пропастта София-град и Пловдив, но не падат в нея. За мен това е подвиг и затова казвам на всички, борещи се със заразата в тези две области – голямо БРАВО“, казва още математикът.
„Другото интересно на нашата карта на риска – Шумен е остров в лилавото море на Източна България. Браво и на тях. Днес базовото репродуктивно число е 1,128. Както виждате, не се движи към 1.3, натоварването на здравната система се очаква да се увеличава много плавно. Тя се справя и това е успокоително, но не бива да се забравя великият закон за преминаване на количествените изменения в качествени – ако натискът продължи дълго време, системата може да бъде натоварена до критични нива и да поддаде“, посочва Витанов.
