Д-р Николай Евгениев е единственият лекар в КОВИД отделението към онкологичния център в Русе, а в битката със заразата му помагат само медицинските сестри.
Днес един възрастен човек изгуби битката с болестта. Не е приятно. До момента имах някакво самочувствие и самоувереност, че като цяло нямаше починал, споделя пред БНТ д-р Евгениев.
С тези думи приключва най-тежкото му дежурството, откакто КОВИД отделението е отворило отново врати по време на четвъртата вълна.
Избягва да говори за собствените си изпитания, но не крие, че като белодробен лекар през изминалите 12 години често е бил очи в очи със смъртта.
Имахме много смъртни случаи със свинския грип. Въпросът е, че грипната епидемия трае 2,3 месеца и има някакъв край нали, а тук този филм го играем две години и това е изтощаващото.
Научил се е да държи страха от вируса настрана, самият той от лекар се е превърнал в пациент на КОВИД отделението по време на втората вълна.
Страхът не е от полза за никого. Правило ми е впечатление, че по-спокойните хора по-леко прекарват болестта.
Затова отдавна е захвърлил задушаващата защитна екипировка, има достатъчно антитела и влиза без маска при заразените пациенти, за да им помогне. В момента те са 20, от които само трима са ваксинирани. Останало е само едно свободно легло.
По 2,3 пъти идвам да наглеждам болните, обаче съм на разположение 24 часа в денонощието. Имам малки деца, които не винаги могат да разберат защо татко го няма толкова често.
Въпреки това, д-р Евгениев казва, че и през ум не му е минавало да се откаже от борбата с вируса.
Това е дълг, който трябва да изпълня. Това е въпрос на чест. Не работя, за да има жестове на благодарност, но признателността в очите на хората ме радва.
На професионалния си празник мечтае само за едно – пандемията да свърши и да се завърне на истинското си работно място- в отделението по медицинска онкология.
