Липсва информираност за качествената журналистика. Нуждаем се от това да се приеме, че независимите медии са от съществено значение за една демокрация. Преди всичко то трябва да идва от отговорни политици. Ако оттам се изпращат правилните сигнали, атаките срещу представители на медиите, стратегическите дела за сплашване – т. нар. SLAPP – клеветнически кампании или секретността в обществената информация ще намалеят.”
Това казва в интервю за “Дойче веле” Хендрик Зитих, ръководител на базираната в София Медийна програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”. Отговорът му е на въпроса “Кои са най-големите проблеми пред медиите в Югоизточна Европа?”, а в интервюто участва и Йоханес Веберлинг, адвокат по медийни дела, юрист и историк. И двамата участваха в Дните на медийното право в Югоизточна Европа, проведени във Франкфурт на Одер в началото на декември.
“Съгласен съм”, отговаря на въпроса и Веберлинг: “Правителствата в региона непрекъснато критикуват независимите медии и ролята им на пазител на демокрацията, на “обществен пазител”. Тази роля обаче е от съществено значение за всяко свободно, демократично общество. Политиката, бизнесът и някои социални кръгове в Югоизточна Европа не искат да бъдат обезпокоявани от задаването на критични въпроси. Фактът, че няма ефективни конституционни гаранции за свободните и независими медии, влошава ситуацията още повече.”
Той става още по-критичен след въпроса как едновременно страни от района влязоха в ЕС или искат да започнат преговори за членство, но положението на медиите се влошава:
“ЕС е пълен провал, когато става въпрос за осигуряване и подкрепа на свободата на медиите в Югоизточна Европа! Има няколко изказвания по този повод, например за събитията в Унгария. Но всъщност ЕС все още подкрепя влошаването на свободата на медиите, като оставя на съответните правителства разпределянето на европейските средства за информационни бюджети и по този начин – образно казано – превръща козата в градинар. Ако тези пари се разпределят по обективни критерии, те биха могли да подпомогнат независимата качествена журналистика. Защо Европейският съюз не промени това и до днес е загадка за мен.”
В разговора Зитих допълва, че на доста места хората са смятали, че след присъединяването към ЕС някак си демократичните дефицити ще изчезнат от само себе си. “Но това не е така. В много страни дори се налага да регистрираме неуспехи по отношение на демократичното развитие и свободата на медиите. Основният структурен проблем е, че медийните пазари в Югоизточна Европа са много малки. Ето защо връзките между политиката, бизнеса и медиите са особено тесни, което е пагубно за независимата медийна система.”
И двама смятат, че като най-неотложно решение е нужен по-строг контрол над евросредствата за рекламни и информационни мерки, защото те имат особено голяма тежест в Югоизточна Европа, където има много ограничени пари за реклама от търговския сектор.
Веберлинг добавя, че Германия също може да помогне като значително разшири репортажите на “Дойче веле” за Югоизточна Европа. “По този начин се укрепва независим, реномиран източник на информация, който се цени от хората в тези страни, и в същото време подкрепя регионалните медии, които могат да разчитат на репортажите на “Дойче веле” като реномиран източник за своята работа.”
Коментарът му какво предстои да се случи в следващите 10 години е оптимистичен, защото историята е показала, че “в дългосрочен план нито една автократична система не може да се противопостави на нарастващото гражданско общество. Във всички страни от Югоизточна Европа има – в някои случаи повече от когато и да е – безпартийни и активни граждански общества, които не желаят да приемат похищаването на своите страни и медии от политически и икономически групи по интереси.” Зитих е малко по-сдържан оптимист, понеже не вижда драстично влошаване на ситуацията, “но и не виждам подобрение”. Той обяснява, че Медийната програма се е фокусирала върху популяризирането на млади журналисти, като в България миналата година са започнали стипендии за студенти по журналистика.
Проблемът е, че младите хора получават информация в голяма степен от социални мрежи, където няма обвързаност с никакви журналистически принципи за надлежна проверка. “Това са изключително търговски предприятия, които не на последно място рекламират собствената си кауза чрез своите медии. Колкото по-малко реномирани и независими медии има, толкова по-голямо е използването на тези платформи. Това прави кампаниите за фалшиви новини и дезинформация лесни”, обяснява Веберлинг.
Зитих, който се представя като “голям фен на Facebook, WhatsApp, YouTube и Co, както професионално, така и лично, и не мога да си представя свят без социални мрежи” допълва, че “за съжаление социалните мрежи често са много антисоциални, например когато става въпрос за дезинформация и реч на омразата”. Той също изтъква, че в държави с шепа реномирани медии, социалните мрежи поемат функцията на медии и задоволяват нуждата на хората от информация, но и разпространяват дезинформация и фалшиви новини. Един от отговорите на този проблем е да не се оставя правен вакуум в интернет, а да има ясни, трансгранични юридически правила, казва Зити Той се надява Законът за цифровите услуги на ЕС да създаде нова правна рамка.
“Законът за цифровите услуги е важен и правилен подход”, потвърждава и Веберлинг. “Във всеки случай платформите трябва да бъдат задължени да се придържат към същите принципи на журналистическа надлежна проверка като класическите медии. (…) Ако Youtube, Facebook и Co. бъдат държани икономически отговорни, ако бъдат пренебрегнати [заради продължаване на досегашните им политики], тогава те неизбежно ще адаптират своите бизнес модели към журналистическите стандарти.”
