https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
НачалоБългарияЕлена Гунчева уличи Костадинов във връзка с ГЕРБ през Милен Врабевски

Елена Гунчева уличи Костадинов във връзка с ГЕРБ през Милен Врабевски

Бившият депутат от “Възраждане” Елена Гунчева отново уличи Костадин Костадинов във връзки с ГЕРБ – този път заради финансирането на учебника по Родинознание, който председателят на “Възраждане” разпространява от около 5 години.

Изданието се раздава безплатно, като в него се посочва изрично, че то се подпомага от фондация “Българска памет”, която е създадена и ръководена от Милен Врабевски.

Милен Врабевски е завършил Медицинския университет във Варна и е директор на компания за клинични изпитания “Комак медикал”.

Гунчева публикува в профила си във Facebook снимка на Врабевски с Бойко Борисов и бившия съветник на ГЕРБ по международна политика Радослав Точев, която е направена през 2009 г.

Тя посочва, че Врабевски е “спонсор на учебника на Костадинов, негов ментор и човекът, на когото Костадин Костадинов искаше да дари субсидията на партията”.

“Признавам, че ако бях видяла тази снимка преди изборите, никога нямаше да се съглася да участвам в листите на партията”, казва Елена Гунчева, която беше кандидат за вицепрезидент на Костадинов и водач на две листи на “Възраждане”, преди да напусне парламентарната група през юни.

Един от поводите за отцепването ѝ беше свързан с недоволство от практиката за събиране в обща партийна каса на парите, полагащи се на депутатите за поддръжка на офиси и сътрудници. Костадин Костадинов твърдеше, че тези средства се използват за покриване на странични разходи на партията – включително за нов тираж на безплатния учебник по родинознание, за който са дадени 28 000 лв. по думите му.

Твърдението на Елена Гунчева, че Костадинов е искал да дари цялата субсидия на Милен Врабевски, има потвърждение от 2017 г.

Тогава “Възраждане” за първи път получи повече от 1% на парламентарни избори, а Костадинов заяви публично, че ще прехвърли цялата сума в полза на “Българска памет” на Врабевски и “Искам бебе” (също подпомагана от бизнесмена). През 2020 г. Костадинов беше обект на журналистическо разследване в Нова ТВ, след като се оказа, че само 250 000 лв. от общо 1 млн. лв. субсидия за три години е дарена, а почти целият остатък е похарчен за други цели.

Прокуратурата също започна да проверява “Възраждане” по съмнения, че “длъжностно лице” е присвоило парите от партийната каса, но през декември 2021 г. производството е прекратено с извод, че няма нарушения при изразходването им. Към този момент партията тъкмо беше успяла да прескочи 4-процентовата бариера и да влезе в Народното събрание.

Снимката, която Гунчева показва, е от посещението на Бойко Борисов в Чикаго малко преди парламентарните избори през 2009 г. По това време Милен Врабевски е представен в медиите на диаспората като “съветник” на бъдещия министър-председател.

Макар че няма публично известна информация да е работил в администрацията на кабинета “Борисов 1” или в ГЕРБ, Врабевски редовно организира инициативи, в които се включват Борисов (още като кмет на София), президентът Росен Плевнелиев (2012-2017), евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, Йорданка Фандъкова, Иван Портних и др.

През последните 10 години Врабевски започна да набира медийна популярност не с бизнеса си, а с кампаниите за дарителство – от инвитро-процедури, през финансиране на книги или обучителни стипендии за българи в чужбина, до издигането на паметника на цар Самуил (със светодиодните очи) в центъра на София.

През 2016 г. Милен Врабевски стана член на Обществения съвет на БНР, а от една година е негов председател. Пробив имаше и през БНТ – като автор на музика и текст за песента, с която България трябваше да се яви на музикалния конкурс Евровизия през 2022 г. Изпълнението на Intelligent Music Project отпадна още в първия полуфинал.

През 2016 г. в интервю за “Епицентър” той заявява, че се чувства “горд, че подпомага написването и издаването на учебник по Родинознание на г-н Костадин Костадинов и проф. Пламен Павлов”.

Всъщност авторите на учебника са Иван Георгиев, Димитър Лазов и Светлозар Димитров. Костадин Костадинов е вписан само като редактор на изданието с обем 60 страници.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

X