Стая за терапия с плюшени играчки помага на бягащи от войната хора, както и на други деца и възрастни, преживели загуба на близък, насилие, изоставяне, да преодолеят психологическите травми. Тя е открита наскоро в Комплекса за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) в Русе, каза директорът на социалното заведение Светла Межри, цитирана от БТА.
В стаята за игрова терапия детето или възрастният може да разкрие и изрази своите преживявания и чувства – агресия, страх.
В терапевтичното помещение в Русе работи украинката Юлия Головко, която живее в крайдунавския град от пет години. Тя е психолог, арт терапевт, специалист по неврографика.
“Психолозите не знаят как да реагират при работа с пострадали от война, но този метод е много лесен за възприемане и работи”, казва Головко.
По думите ѝ децата, които живеят на територия, където има военни действия, задават различни въпроси.
“Защо нямам дом, защо взривяват всичко, защо постоянно вият сирени, от които трепериш. Защо се тресат стените, когато самолетът лети ниско и пуска бомба. За децата това е голям шок. Те заспиват вечерта, след като са гледали анимация. Всичко е наред, а мама утре ще опече бисквитки. Но се събуждат, защото майка им ги носи, завити в палто. Обикновено не вземат нищо от дома си. Най-често хващат играчка, тъй като още не осъзнават”, обяснява Головко.
Трима души вече са преминали през стаята за терапия с играчки в Русе
Вече трима души са преминали през стаята за терапия с играчки в Русе, като резултатите са отлични.
“Посети ни млада жена от Украйна, която е майка на син. Казах й, че имаме вълшебна стая и в нея се намира нейната играчка. Тя много дълго гледа натрупаните върху масата играчки и избра черна плюшена маймунка, която беше леко скъсана. Тогава ѝ казах да вземе бялата маймунка, която е нова. Но тя ми отговори, че черната маймунка е нейната играчка, тъй като имала същата, когато била дете.
Попитах я какво е било нейното детство. Тя се разплака и ми каза, че тогава се е чувствала в безопасност, била е безгрижна, а сега, когато се намира в чужда държава, трябва да мисли за всичко – за прехраната, за апартамента, сама и без подкрепа от никого. Потърси ни заради тежка адаптация към чуждата държава и несигурност”, разказа Головко.
Жената прегърнала играчката и си заминала.
“При нас играчките се дават. Избираш своята и си тръгваш”, казва Головко.
Светла Межри допълва, че същата тази майка ползва услуга в КСУДС, тъй като работи и сама се справя с грижите за детето си.
“В определени дни през лятната ваканция детето ѝ беше при нас”, обяснява Межри.
Стаята за терапия с играчки е била посетена и от друга украинка, която има две деца.
“Предложих на майката да помисли какво не ѝ стига в живота. Тогава тя ми отговори, че не ѝ стига нежност, защото сега трябва да бъде като мъж – да пази децата, да отговаря за тях. Когато влезе в стаята, каза че търси коте, а от толкова много играчки, ние нямахме коте”, споделя Юлия Головко.
Тогава майката взела малко розово плюшено кученце. Обяснила, че причината за избора ѝ е в цвета, който асоциирала с нежност.
“То е малко и аз трябва да го пазя, като моята нежност, която е вътре в мен и трябва да я пазя”, обясни ми тя”, разказа Головко.
Психологът е работила и с момиче, което проявявало агресия.
“Обясних му, че може да си избере играчка. То ме попита какво може да прави с нея и дали може да я бие и хвърля. Казах му да си избере най-подходящата играчка, която може да го освободи от тези агресивни емоции, които са вътре в него. Тогава момиченцето взе плюшено тюленче и го хвърли към стената и започна да се усмихва, успокои се”, обясни Головко.
По думите ѝ тази агресия се проявява, когато се потискат емоциите.
“Тези емоции трябва да излязат по някакъв начин – ако не със спорт, то може и с играчка”, казва Головко.
Социалният работник Ралица Александрова допълва, че чрез играчките екипът на КСУДС успява да обработи емоциите на децата, а и на възрастните.
“Самата играчка е терапевт. Детето може да спи с нея, да я гушка. Когато то вече не реагира на терапевтичната играчка, това означава, че тя е свършила своята работа”, обяснява Юлия Головко.
Според Светла Межри този метод може да помогне на много хора – не само на бежанци, но и на всички, които имат продължителен стрес.
Психологът работи и с метод на терапия чрез рисуване
Юлия Головко прилага и други форми на работа със своите пациенти.
“В зависимост от случая, от тежестта на травмата, тя прилага и метод на терапия чрез рисуване. По този начин по-бързо се достига до хората и по-бързо се постигат резултатите, към които се стремим”, обяснява Межри.
В комплекса екипът работи и с мигранти от Сирия.
“Юлия разговаря с тях само чрез рисунките. Така разбира за техния характер и към какво се стремят”, казва Межри.
Според Головко рисунката никога не лъже.
“С думи може да се представите пред обществото по начин, по който искате, но рисунката ви разкрива истински”, казва психологът.
Според нея всички носим детето вътре в себе си.
“Ако детето в нас се чувства в безопасност, то ние като големи хора можем да се справим с всички ситуации в живота”, обяснява психологът.
Социалният работник Надежда Стойчева разказва, че тя и нейните колеги също имат на бюрото си по една плюшена играчка.
“Детето в нас се радва, когато погледнем към играчката, която сме избрали. Тя наистина носи някакъв смисъл”, казва Стойчева.
Юлия Головко обяснява, че се е привързала към плюшен петел.
“Не понасям живи петли, а мъжът ми ги отглежда. Но този плюшен петел предизвиква в мен емоции – т.е. има нещо, което не обичам, но трябва да го приема”, смее се Головко.
По думите ѝ въпросът, на който трябва да си отговорим, е какво ни липсва в живота и да потърсим това, което би запълнило празнината.
