Емилиян Енев е роден в Русе. Завършие е Русенския университет с магистърска степен по Бизнес информатика. Управляващ съдружник в технологичната компания ReCheck и председател на Сдружение Startup Factory. На 42 години е, женен с две деца. Неговата лична мисия е създаване на благоприятна екосистема в Русе, която подкрепя стартиращите бизнеси и допринася за формиране на ключови дигитални компетенции. В компанията му разработват продукти на базата на децентрализирани технологии, които носят прозрачност, почтеност и сигурност в онлайн пространството. Емилиян е шести в русенската листа на “Демократична България”.
Какво ви мотивира да се кандидатирате за народен представител в листата на Демократична България?
Още от учредяването на партия “Да, България” съм симпатизант и подкрепям дейностите й в Русе. Помогнах за организирането на първото събитие на “Да, България” в Русе в началото на 2017 година – среща на лидерите с местната общност. Тогава (и сега) ме мотивираха общите цели и ценности с голяма част от учредителите на “Да, България”. В техните редици разпознах много почтени хора с активна гражданска позиция и непримиримост към несправедливостите в България. Това са доказани личности, които са готови да водят трудни битки, но същевременно имат експертизата да свършат тежката работа за освобождаване на България от корупционния модел на управление. Това беше доказано от министрите на обединение Демократична България в кабинета на Кирил Петков. Бих искал да допринеса за това да живеем в по-модерна и по-справедлива България, в която има върховенство на закона и ефективно електронно управление.
Съществува и още една лична причина. В Русе има една група съмишленици, които много упорито и всеотдайно работят за решаване на значимите предизвикателства в града. Това са граждански активисти, представители на НПО сектора и идеалисти, които с цената на много жертви и доброволен труд реализират смислени инициативи. Те са част от Демократична България и за мене е чест да работя с тях в рамките на кампанията за тези избори.
Какви са големите проблеми на Русе?
На първо място бих посочил демографските предизвикателства. Освен натиска на застаряването и ниската раждаемост, основен фактор е миграцията извън областта. Повечето талантливи и амбициозни ученици напускат града след завършване на средното образование, а много малка част се завръщат. Проблемите с инфраструктурата в областта са емблематични и водят до изолация на Русе от икономическите центрове в Южна България, много натоварен трафик и жертви по пътищата. Екологията традиционно е болна тема. Смъртните случаи от тежки катастрофи в България за миналата година са около 600 човека, но починалите преждевременно от заболявания, причинени от замърсяването на въздуха, са над 10 000. Експерти посочват, че една четвърт от всички хронични заболявания се дължат на мръсен въздух.
Но ако говорим за предизвикателства, трябва да погледнем сериозно как ще изглежда структурата на местната икономика след 5-10 години. Това ще определи облика на града, стандарта и качеството на живот. Един от най-значителните проблеми на Русе е, че няма последователна стратегия и политики за привличане, подпомагане и задържане в града на иновативни компании с дигитални продукти. Това са фирмите, които ще създадат сериозната добавена стойност в икономиката и ще предложат добре платени работни места. От друга страна, липсват стимули и мерки за привличане на дигитални професионалисти на свободна практика (т. нар. фрилансъри или дигитални номади). Те избират да отидат например в Пловдив, където качеството на живот и градската среда са по-добри.
На последно място, Русе страда от синдрома на други по-малки общини – феодална форма на управление, липса на прозрачност за решенията на Общински съвет, зависимости от задкулисие и корпоративни интереси, неквалифицирана и неефективна администрация и т.н. Това са тежки проблеми, които за съжаление са се превърнали в системни и хронични в много български градове.
Какви са решенията на тези проблеми? Какво може да бъде направено в парламента?
Няма рецепта за лесни и бързи решения. Всеки, който обещава такива, е популист. Но има конкретни неща, които ни доближават до целта да живеем в този Русе, който е бил пример за модерно развитие, култура, икономика и европейска градска среда преди 100 и повече години. Натрупването на много проблеми ни отдалечават почти безвъзвратно от този идеал, но в съвремието сме виждали примери на трансформация на региони чрез комбинация от човешки капитал, технологии, ефективно управление и синергии.
На първо място – свързан Русе. Наскоро излязоха две позитивни новини. С решение на Министерския съвет на Република България от 14 септември предстоящата за изграждане автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е определена за обект с национално значение и за национален обект. Това ще даде възможност да се ползват облекчения в процедурата за отчуждаване на имоти – частна собственост. На 26 септември България и Румъния се договориха за трети мост над река Дунав при Русе-Гюргево, като за целта ще бъде подписано споразумение между двете държави. Ускореното реализиране на тези проекти и превръщането им в абсолютен приоритет на национално ниво ще позволи Русе да има модерна инфраструктура с всички свързани с това предимства. Народните представители от Русе трябва със зъби и нокти да се борят автомагистралата „Русе – Велико Търново“ и третият мост над Дунав да се реализират в близките няколко години.
На второ място – растящ Русе. Икономическото оживление и растеж са единствената възможност за спиране на спиралата на западане на града. И тук има много неща, които могат да се направят на национално ниво в парламента. Облекчаване на административните процедури за наемане на чужденци в русенските компании е важна мярка, която адресира недостига на работна ръка в региона. Фискалната децентрализация е друга необходима стъпка – оставане на една част от данъците върху доходите (ДОД) в общините ще им даде повече ресурс и независимост от централния бюджет, за да реализират собствени икономически политики. В допълнение, насърчаване и подкрепа за бизнеса чрез ефективни програми и стимули е особено важно за регионите. Аз твърдо вярвам, че дигитални компании с иновативни продукти трябва да ползват големи данъчни и осигурителни облекчения. Ако държавният бюджет покрива осигурителните вноски на държавните служители, тогава и фирмите от стратегически важни сектори трябва да бъдат подкрепени с подобни мерки. Защото те поемат големи рискове и са с най-голям потенциал за растеж и откриване на нови работни места.
На трето място – дигитален Русе. Аз си мечтая за откриване на голямо споделено работно пространство например в Доходно здание. Като едно съвременно читалище – място за работа, събития и срещи между бизнес, технологични предприемачи, образователни институции и други заинтересовани страни. Това споделено работно пространство следва да се промотира агресивно в международен план и да привлича дигитални номади и стартиращи компании с много преференциални условия по отношение на условията за работа в него. Мечтая си за Русе, който е лаборатория за тестване на иновации и внедряването им в експлоатация. Мечтая си за Русе, който има годишна програма от технологични конференции и привлича световни лидери в областта на иновациите.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
