Река Дунав пустее. Достатъчно е човек да се поразходи по брега и да седне в някое от русенските заведения по булевард „Придунавски“, за да се увери в това. Като изключим някое катерче на специализираните дунавски служби или рибарска лодка, разминаването на два самоходни кораба или “източването” на цял състав по реката си е цяло чудо.
„В началото на годината превозите по Дунав бяха тръгнали много добре, но войната в Украйна и ниските води създадоха много неблагоприятни условия за плаването“, коментира за БАНКЕРЪ бивш капитан на кораб, понастоящем спедитор в логистична компания, който отказа да излезе от анонимност „в тази неясна обстановка“. „Бизнесът обича тишината!“, категоричен бе той.
През 2022-ра година се отчита сериозно намаление на корабния трафик, както в сравнение с предишните две години, така и спрямо предпандемичната 2019-та година.
Ако се сравняват само трите месеца с най-ниски води – юни, юли и август, със същите месеци на 2019 година, разликата при преминалите плавателни съда по долното течение на реката е над 2.5 пъти: съответно под 1700 срещу близо 4400.
По отношение на тонажа на превозените товари разликата е още по-голяма, тъй като през 2019-та година водите не са били толкова ниски и поради това не са налагани такива големи ограничения за газенето на корабите.
Спад се отчита и на пътническите кораби
От началото на тази година до края на август посетилите Русе са били 227, докато за същия период на 2019 година градът е посетен от 357 пасажерски съда. Става дума основно за чуждестранни кораби, плаващи под швейцарски или малтийски флаг.
Наблюдава се обаче значителна промяна в състава на туристите, посещаващи Русе и други градове до Делтата на Дунав. Докато до края на предковидната 2019-та година голяма част от тях са били – наистина странно – състоятелни американци, австралийци и англичани, то през миналата и тази година те масово са германци. Което се отразява чувствително и на приходите както на круизните компании, така и на заведенията и магазините в крайдунавските градове.
Тази година около два месеца са били отчитани екстремно ниски нива на дунавските води в критичните участъци от българската част на реката. По традиция нивото на Дунав пада през октомври, но сега това се случва два месеца по-рано. Всъщност водите започват постепенно да спадат още през юни, но достигат драстично ниски нива през август. Фактът, че това лято значително паднаха нивата и на Рейн, Майн и други плавателни реки в Европа ясно говори за сериозно засушаване, което създаде проблеми за корабоплаването, селското стопанство и икономиката на Стария континент.
Едва от средата на септември нивото на голямата река започна да се нормализира. По критичните участъци в българския участък на Дунав вече има достатъчно вода, която покрива праговете над 2,50 метра и позволява пълно натоварване на корабите. Но въпреки това движението по реката е много слабо.
Независимо от изброените неблагоприятни фактори спедиторите все пак отчитат и две положителни тенденции за корабоплаването.
Първата е свързана с войната в Украйна и с износа на украинско зърно. В случая не става дума за споразумението за деблокиране на експорта на украинско зърно през черноморските пристанища, подписано в края на юли в Истанбул от Русия, Украйна и ООН. А за никога непрекъсвания износ през дунавските пристанища на Украйна Рени и Измаил.
За осъществяването на този износ са били мобилизирани всички празни речни плавателни съдове, годни да возят зърнено. Голямата част от тях, натоварените в Рени и Измаил с пшеница и царевица, се отправят към румънския черноморски порт Констанца, където се претоварват на морски кораби и заминават за целия свят. Онези, които не могат да бъдат поети от Констанца, плават до Русе или Силистра, където зърното се претоварва на влакове и камиони и се отправя към Варна, Бургас и в други направления.
Именно заради износа на украинско зърно през дунавските пристанища в периода на най-ниски води – юли и август, пристанището в Русе е посетено от повече кораби, отколкото през същото време на миналата година.
И нещо още по-важно – заради потенциално опасните украински черноморски пристанища експортът на украинско зърно през река Дунав вдига цените за превоз до фантастични нива.
„И преди войната возехме украинско зърно по реката, като цените за превоз бяха около 3 евро на тон. Сега обаче достигнаха 90 евро за тон, което е смайващо! Не зная на какви цени украинците продават самото зърно, но изглежда е направо без пари, след като въпреки високите цени за превоз то се внася у нас толкова евтино, че вдигна на протест зърнопроизводителите“, заяви спедиторът от логистичната компания, пожелал анонимност.
Втората тенденция е неочаквано появилият се експорт на български въглища за Сърбия, превозвани с баржи по Дунав от Русе и Свищов до Белград. Става въпрос за износ на 1.7 млн. тона лигнити от Мини „Марица Изток“, който започна преди два месеца и ще продължи до края на предстоящата зима. Цената за превоз на тези въглища също са високи – 15 – 20 евро на тон.
Изобщо войната и последвалата я енергийна криза в Европа дотолкова вдигнаха цената за превоз по реката, че някои наши корабособственици увеличиха заплатите на капитаните си до 9000 лева. Като направиха това въпреки повишените разходи заради увеличените цени на горивата и въпреки загубите от двумесечния престой на корабите им поради ниските води.
Явно прав е народът, когато казва, че „Риба в мътна вода се лови“.
