В интервю за Стандарт регионалният министър Иван Шишков говори за строителството на магистралите, които ще свържат северна и южна България.
Докъде и как държавата може да помага особено на малките общини?
– В момента всички седят и чакат държавата равнопоставено да им помогне. На тези, които имат най-остра нужда от помощ, им се помага пропорционално – според броя на жителите. Но така големите получават повече. А те могат да си направят собствен механизъм. Всички в София, например, са съгласни да се вдигне цената на разрешението за строеж и с парите на бизнеса да се направи градската среда. В момента те изграждат половинчата градска среда и никой не е доволен. Малките градове имат по-големи проблеми и по-трудни за решаване, защото при тях не може да се приложи чисто икономическият механизъм. Във ВиК сектора, например, когато имаш по-малко потребление, получаваш по-малко пари. А мрежата продължава да е дълга и поддръжката ѝ става проблем. Но за да се съсредоточи държавата върху малките общини, хубаво е големите да поемат своя финансов кръст и да ползват собствения си ресурс. Всички правят общи устройствени планове, но те се превръщат в тапети. Защото към тях не се прилага икономически механизъм как да бъдат изпълнени.
Това обаче още повече задълбочава социалното неравенство между Севера и Юга. Как може да се преодолее то?
– Големият проблем са магистралите. Северът има изключително проблемни връзки с южната част на България. Не само защото южната има “Тракия”, макар и не толкова качествено построена, не само защото северната все още си няма “Хемус”. А защото няма подходящи връзки север-юг.
– Разписахте документите за дългоочакваното трасе Русе – Велико Търново. Какви са етапите и сроковете му?
– Сега възложихме технически проект и държавата да завърши отчуждаването. Надявам се следващата година да започне строителството. Участъкът от Русе до Маказа, за който напоследък непрекъснато говоря, е магистрала, която не само ще свърже Севера и Юга. Представете си за каква комуникация става въпрос по тази ос, която ще пресече три магистрали – “Хемус”, макар и в частта на илюзията, но все пак и нея ще я има някога, “Тракия” и накрая “Марица”. Ще свърже Русе с Гърция и Турция. Това създава живот, бизнес. “Хемус” няма да реши проблема на Северна България, свързаността с Юга ще го реши. От Видин към Кулата и от Русе към Маказа са двата най-големи европейски коридора.
– Кога във времето виждате магистралата Русе – Маказа?
– 4 – 5 години поне.
– И то ако има приемственост между правителствата.
– Надявам се поне да са ме чули, че изграждането на всички тези пътища е изключително важно. Знаете ли, тунелът под Петрохан бе заложен преди 1990 г. Той е най-пряката връзка от Дунав мост, от Видин към Кулата. Това, което се прави в момента, удължава със 70 км трасето и го праща в магистрала “Хемус”. Ако сега се строеше тунелът под Петрохан, този регион щеше да има съвсем друг облик като развитие. Тогава покрай транспортните коридори ще започнат да се създават производства, ще има складови бази. А не обезлюдяване. Сега дори някой да има желание да прави производство, няма кой да го изпълни. Колкото по-бързо построим магистралите, толкова по-бързо ще намалим процеса на обезлюдяване.
– В тази връзка какви са последните новини около магистрала “Хемус”?
– До средата на другата седмица ще пуснем участъка от Шумен до Белокопитово. Имаше малко забавяне, в момента сме на етап приемателна комисия. Пускането означава разрешение за ползване. Атракцията с лентичките не е най-важната. Най-важно е един обект да има разрешение за ползване.
В последния месец и половина успяхме да съживим строителството в първите три лота, които бяха спрени по чисто икономически причини. Заради четвърти и пети лот съм подготвил текст за изменение за Закона за устройство на територията с цел да бъдат обявени за търпими започнати или изцяло завършени инфраструктурни обекти заради това, че ние намерихме още в предишния служебен кабинет много незаконни строителства, възложени от държавата. Лошото е, че дискусията се превърна във война срещу строителните фирми, почти срещу бранша. Проблемът не е в строителите , а в начина на управление и възлагане на всички тези обекти. При шести лот завършва отчуждаването. За седми, осми и девети лот в момента водим конкретни разговори. Там част от трасето е невъзможно да бъде проектирано по начина, по който е предложено. Трябва да го изменим. За около месец ще можем да вземем категорично решение как да го направим и да продължим напред.
– Като говорим за инфраструктурните обекти и за развитието на градовете, кои са другите магистрали от определящо значение?
– “Черно море” е изключително важна по много причини, не само като връзка между Бургас и Варна. Тя е ключова за развитието на туризма. Всичко се преплита. Когато един елемент не се случи, това рефлектира върху цялата държава. Миналата седмица пуснахме три километра от “Струма”. За съжаление само три. И с ясното съзнание, че увеличаването на движението ще бъде минимално. Но все пак този участък беше изграден и бе безсмислено цялото движение да минава мъчително покрай него. Защо съм недоволен? През октомври 2020 г. се е случило свлачището преди тунела в посока София – Гърция. Беше спряно строителството в участъка. В рамките на миналия служебен кабинет аз бях установил този проблем, възложихме проект за укрепване на свлачището. Хубаво е, че е направен. Имах разговор със строителната фирма, която трябваше да укрепи свлачището и да пуснем тази част от магистралата. Надяваме се до три месеца да завърши първия етап на укрепването, така че да пуснем движение от Гърция към София. А в средата на следващата година, когато завърши изцяло укрепването на свлачището, да пуснем цялото движение. За съжаление тогава го казах, станах лош пророк – че накрая ще имаме тунел, но няма да имаме път към него. Това се случи. Тунелът ще бъде готов и може да бъде пуснат без никакъв проблем до 20 дни. Но няма как, при положение, че нямаме достъп до него, да пуснем магистралата. Това е също част от онова замитане на проблемите.
– МРРБ отпусна над 406 млн. лв. за инвестиционни проекти на общините. С тях ще се финансират 234 обекта. Какви са проектите?
– Общините сами си избраха обектите. Може би само десетина общини не предоставиха нужната документация. На третия или четвъртия ден, след като станах министър, се срещнах с НСОРБ. Направихме алгоритъм, ясни и прозрачни правила, по които ще кандидатстват общините. Условието беше, че всяка община кандидатства с един обект, изборът е техен, и обектът да има разрешение за строеж. Единствено на Карлово дадохме пари за два обекта – за ВиК и за почти унищожените от стихията пътища. Мисля, че всички започнаха да разбират: липсата на проекти означава невъзможност за инвестиции. Колкото и малко пари да има държавата и да ги дава на общините, за да задоволяват нуждите си, те ако нямат проекти, нищо няма да се случи. Надявам се общините да са преценили правилно кое им е било най-необходимо.
– Един от големите проблеми на общините е свързан с ВиК сектора. Какви решения предвиждате?
– В момента завършваме новия закон за ВиК. Самият ВиК-холдинг ще има по-сериозно участие в инвестирането в общините. Те и в момента имат тази възможност, само че сега се дават пари във вид на кредит на ВиК дружествата. За да оправим ВиК мрежата, която не е добра и рикошира върху цените, трябва да се търси по-сериозен механизъм за финансиране. Но трябва да е ясно – ще се финансира там, където е необходимо и ще има икономически ефект. А не, за да угодим на кмета да си направи предизборна кампания. Това е безсмислено.Държавата трябва да помага включително с интелектуален продукт, защото малките общини имат този проблем.
– Бихте ли дал пример?
– По Плана за възстановяване една от програмите е да се дигитализират всички разрешения за строеж, да се изградят дигитални архиви на общините и т.н. Малките общини ще имат проблем да поддържат тази база данни. Когато има малко потребители на системата, тя няма да може да се самофинансира. Ще има и проблем с поддръжката ѝ.
– В последните месеци кметове се оплакваха, че заради честата смяна на правителствата и нарушената комуникация вършат дейности на държавата – строят пътища и мостове. Къде се къса връзката между централната и местната власт?
– Със сигурност не изпълняват пътища на държавата. Да не забравяме, че част от мостовете и пътищата са общински. Примерът с Карлово е такъв – дадохме пари на кмета, за да възстанови общински пътища и общинска ВиК мрежа, която е под тях. Смяната на правителства повлия на друго – 400-те милиона за общините. В редовния кабинет имаше 4 списъка за тях – най-вероятно от всички парламентарни групи. Кой знае какво е било между тях…
– Тоест всяка партия се е опитвала да наложи своите общини?
– Даже и не знам какъв е бил принципът. Ние изготвихме един списък с ясни критерии и всичко приключи. За мен проблемът е, че не се е случило през март, а се случи септември.
– Кои бяха неотложните задачи, които като служебен министър трябваше най-напред да свършите?
– Първата бе интерконекторът. Трябваше да довършим строежа. Строителят беше решил, че е завършил определени неща, а не ги беше направил. Успяхме да го мотивираме. Положихме невероятни усилия. Дотам, че ДНСК и аз сме събирали документи за въвеждането на обекта в експлоатация, вместо да ги събере надзорът и строителят. Дотам докарахме комуникацията, но постигнахме резултат. Документите ги има и съм спокоен за съоръжението.
Другото, което трябваше да направим мигновено, бе да осигурим зимното почистване. В предишния вариант на търга, който бяха пуснали за тригодишните поръчки за пътищата, не влизаше зимното почистване. То бе буквално забравено.
– Как така?
– Казвам буквално, защото със сигурност не е забравено. Но не знам защо бе игнорирано. Някои се надяваха, че парламентът ще удължи срока за действието на старите договори. Но те не го направиха. Не искам да коментирам нито защо са се надявали, нито защо не са го направили. Трябваше да се осигури зимното почистване. В момента се подписват всички договори и няма никакъв проблем. Има напрежение с другите тригодишни договори, защото начинът, по който бяха направени конкурсите, също не беше добър. Най-вероятно ще се наложи да ги прекратим и да пуснем нови, за да може да осигурим напролет добра поддръжката на пътищата.
Третото нещо бе преодоляването на забавянето на магистрала “Европа”. Бях оставил на министър Караджов папката, за да може да одобри подробен устройствен план на първия участък от София до Сливница, за да вървим напред, защото до края на 2023 г. трасето трябва да бъде изградено. То е с европейски пари. За съжаление сега намерих папката в същото положение. Имаше проблем с кмета на Костинброд. Подписах споразумение с него и одобрих ПУП. Това не можеше да чака следващ редовен кабинет.
– На какви пари по Плана за възстановяване могат да разчитат общините?
– Това е сбор от програми на много министерства. През МРРБ минава програмата за саниране. 1,2-1,4 млрд. лв. ще е сумата за жилища плюс още 600 милиона лева за обществени сгради. Подписах насоките, в момента текат обществени обсъждания. Нашата идеята е общините да продължат да бъдат с водеща роля. Те имат натрупан опит, имат и комуникацията с хората. За ВиК мрежата ще има пари, а също и за транспортна свързаност. Първата част – до Търново, от направлението Русе-Маказа ще бъде частично финансирано по Плана.
– Кога чакаме първите финанси?
– Всеки момент. За санирането, когато приключим общественото обсъждане, ще има възможност да се отвори процедурата веднага – след 20 дена. Проблемът на България е, че не кандидатстваме и не използваме правилно тези програми, защото нямаме проекти. Когато нямаме концепция и проекти, искаме на парче. Ако предложим цялостна концепция, със сигурност ще можем да искаме повече пари.
– Цялостна концепция обаче предполага съгласие между партиите в парламента…
– На първо място предполага събирането на достатъчно интелектуален потенциал. За мен такава концепция не е свързана с лява или дясна политика, нито с някакви партийни цели. Магистрала “Хемус” няма проектиран пътния възел Русе – Велико Търново. Няма. Ние говорим 12 години за “Хемус”, но не знаем къде тя ще се пресече с пътя Русе – Велико Търново. Това казва всичко. Искаме да правим тунел под Шипка, но връзката от Русе към Маказа е през Прохода на републиката. Какво да кажа повече – това е истината. Всички трябва да спрат да мислят на дребно и как ще излъжат гласоподавателите, че правят нещо за техния регион. Не, трябва да направят за региона България. А в региона България трябва да се свържат всички региони.
– Има ли в МРРБ програми за развитие на прилежащата инфраструктура около културно-историческите обекти и какво според Вас като архитект трябва да се направено, за да достъпни и атрактивни Чудесата на България?
– Когато се проектират магистралите, да се направят добри връзки към тези обекти, които биха били свързани с тях, за да са лесни за посещения. Искам да предложа на политиците да проектират цялата инфраструктура на държавата. Ако не направят кабинет, аз ще направя първите стъпки, но все пак се надявам скоро да има редовно правителство. Ние сме изостанали в проектирането. До такава степен, че следващата година почти няма в какво ново да инвестираме, с изключение на малко от магистрала “Европа” и четвърти и пети лот на “Хемус” и то ако парламентът обяви за търпими незаконните строежи, които държавата е позволила. Проектирането не е толкова скъпо. Нищо не ни пречи да проектираме магистралите, да направим всички процедури по тях и след някоя друга година, когато светът излезе от икономическите проблеми, да осигурим финансиране и да започнем да ги строим. А не тепърва да ги проектираме. Това не е свързано с политика, а с развитието на държавата.
