През 1985 г. един кг хляб струва 40 ст., а днес цената му е 2,40 лв. През кои години най-добре е живял българинът и кога се е чувствал най-богат?
“С двама моите колеги от Стопанския факултет успяхме да изчислим индекса на потребителските цени за 270-годишен период от време. Това е основа, която би дала възможност за всякакви други проучвания назад във времето. Важно е каква е достъпността на отделните стоки в кошницата. Оказва се, че през последните 20-ина години стандартът ни на живот значително се повишава. Инфлацията ни дава информация за стандарта на живот”, заяви доц. Мартин Иванов от Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” пред Bulgaria ON AIR.
Проучването показва, че през най-добрите години на социализма може да се купят 14 кошници с една средна заплата, докато през 2020 г. (последната година от изследването – бел. ред.) може да се купят 22 кошници.
“Дали се чувстваш и дали си по-богат са две различни неща. В исторически план, в последните 270 години, сега стандартът ни на живот е значително по-висок. Ако отделяш много пари за храна, значи не си много богат. Ако можеш да си позволиш почивка на Малдивите, значи животът е много по-различен”, подчерта доц. Иванов в студиото на “България сутрин”.
За първи път имаме трайна тенденция на спад в разхода за храна около 2003-2005 г. Към 2020 г. месечно отделяме за храна около 33% от доходите ни, докато в Западна Европа данните са около и под 20%, стана ясно още от думите му.
В последните 30-50 години постепенно започва да се променя съставът на храните, които консумираме. Консумира се много по-малко хляб и тестени изделия. Консумира се много повече сладко и алкохол. Отделяме повече пари за дома и за транспорт.
Според доц. Иванов неминуемо ще се промени потребителската ни кошница заради променящите се технологии. Логично е разходите за храна с течение на времето да намаляват – да приемаме по-малко, но по-качествени калории, смята той.
Гостът посочи, че българското общество преминава през няколко тежки кризи, но въпреки това стандартът му на живот е горе-долу постоянен до 2000 г., премерено през разходите за храна.
“В Норвегия и Англия се стигнали до около 1200 година. Теоретично е възможно да стигнем до 1500 година. Наложи ми се да посетя 57 музея и архиви, да прегледам над 1000 търговски тефтера”, каза още доц. Мартин Иванов.
