Корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространени проблеми, засягащи независимостта и безпристрастността на съдебната система.
Общественото доверие в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск и раздават правосъдие по различен начин за различни граждани.
Въпреки че законът предвижда наказателни санкции за корупция от длъжностни лица, властите не прилагат закона ефективно и се съобщава, че длъжностни лица във всички клонове на управлението са участвали безнаказано в корупционни практики. През годината имаше множество съобщения за корупция в правителството.
Тези и още подобни заключения се съдържат в разпространения днес доклад за България на Държавния департамент за това какви са практиките в страната за спазване правата на човека – от свободата на сдружаване през справедлив достъп до правосъдие до свободни медии до трудови права. Върху повече от 40 страници са описани множество по-ярки случаи от 2022 г. и често са цитирани заключения на институции като Европейската комисия, Съвета на Европа, Репортери без граници, Асоциацията на европейските журналисти в България и др.
Посочените “значимите проблеми с правата на човека” включват достоверни съобщения за:
жестоко или унизително отношение от властите, включително към задържани, мигранти и разселени и институционализирани деца;
произволен арест;
сериозни проблеми с независимостта на съдебната система;
сериозна корупция в правителството;
престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към членове на ромската общност;
престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, куиър и интерсексуални лица.
“Властите предприеха стъпки за идентифициране, разследване, наказателно преследване и наказване на служители, извършили нарушения на правата на човека и корупция, но действията на правителството бяха недостатъчни и безнаказаността беше проблем”, се посочва още в увода на в текста.
Сред примерите за “произволно задържане” е отбелязано арестуването на 17 март на бившия премиер Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и съветникът по връзки с обществеността Севделина Арнаудова, обявено през август от Софийският административен съд за незаконно.
Влиянието върху медиите
По въпроса за медийната свобода заключението на американското външно министерство е:
“Продължиха опасенията, че корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното държавно регулиране на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите (включително фондовете на ЕС), сериозно увредиха медийния плурализъм.”
Цитирани са също заключения, които констатират високо ниво на политическо и икономическо влияние върху медиите в комбинация с високи нива на концентрация на собственост. Посочват се и притеснения за независимостта на обществените медии и “недостатъчна редакционна независимост при всички видове медии.”
Като проблеми са отбелязани и достъпът на малцинства в медиите и дела за клевета срещу журналисти, които публикуват статии с обвинения в корупция.
Антисемитска риторика
В доклада са представени и случаи на антисемитизъм, като се допълва, че “антисемитска риторика продължава да се появява редовно по социалните мрежи и под формата на коментари под медийни статии онлайн.” Oт друга страна, се отбелязва, че националистически партии, в това число “Възраждане” редовно обвиняват защитници на човешките права в измяна.
По отношение на расовите малцинства се изтъква, че дискриминацията може да бъде наказана със “скромна глоба” като законите в тази сфера не се прилагат ефективно.
Докладите на Държавния департамент за състоянието и зачитането на човешките права и правата на работещите в 198 страни и територии се създават заради изискване по закон и се представят в американския Конгрес.
При публикуването на докладите за всички страни Държавният секретар Антъни Блинкeн посочи, че те са базирани на факти и при написването се прилагат едни и същи стандарти както към съюзници и партньори и страни с, които САЩ има различния. “Целта на докладите не е смъмряне или опозоряване, а да се предложи ресурс за тези по света, които работят да пазят и поддържат човешкото достойнство, когато те са под заплаха по много различни начини,” каза още Блинкeн.
Той допълни, че при създаването на докладите се знае, че и Америка има проблеми с човешките права и това, което отличава Америка и други демокрации е, че говори открито за проблемите си.
