Белгийски лобист подаде жалба срещу председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред белгийски съд по дело, което може да доведе до отнемане на нейния имунитет и проверка на текстовите съобщения, разменени с изпълнителния директор на „Пфайзер“ Алберт Бурла,съобщават белгийският седмичник Le Vif и Еuractiv.
Фон дер Лайен и Бурла бяха заподозрени, че са договорили лично удължаването на договора за 1,8 милиарда евро за допълнителни дози ваксини срещу ковид за страните от ЕС чрез текстови съобщения. Досега Комисията бе обект само на административни жалби по случая.
Фредерик Балдан, белгийски лобист, акредитиран към европейските институции съди Фон дер Лайен за това, че е причинила финансови щети на белгийската държава, когато е осигурила сделка на стойност 35 млрд. евро (38,4 млрд. долара) с фармацевтичната компания Пфайзер за закупуване на 1,8 млрд. дози ваксини срещу COVID-19 за страните от ЕС.
Закупеният брой ваксини се оказа много по-голям от необходимия на страните от ЕС и трябваше да бъде унищожен или дарен.
Според ищеца Фон дер Лайен е действала извън договорите на ЕС и извън неговия мандат от името на страните членки, отбелязва Епицентър.
Балдан реши да заведе дело срещу фон дер Лайен от свое име, тъй като смята, че предполагаемите нарушения са подкопали публичните финанси на страната му и общественото доверие, което се определя в жалбата като „колективна вяра в държавата като институционална власт, която да работи за общото благо”.
Балдан подаде жалбата си пред първоинстанционния съд в Лиеж на 5 април.
Съдията трябва да разследва и да прецени дали жалбата е допустима, обясни Даян Протат, адвокат в адвокатската колегия в Париж, в интервю заедно с Балдан за вестник „Соар“ на 14 април – което означава, че съдията може да разпореди сваляне на имунитета на Фон дер Лайен за провеждане на разследването.
Скандалът „SMSгейт“ продължава. Председателкатана Европейската комисия е обвинена в „узурпиране на функции“, „унищожаване на публични документи“ и „незаконно отнемане на компетенции и корупция“. Трябва да се проследи и текущото разследване от Европейската прокуратура“, написа в Туитър евродепутатът Мишел Ривази от Зелените.
Узурпиране на функции
Според лобиста Фон дер Лайен е действала извън договорите на ЕС и е надвишила правомощията си от името на страните членки, включително Белгия, на която той е гражданин.
По отношение на здравните въпроси договорите на ЕС предоставят на Съюза спомагателна компетентност, което означава, че това не е изключителна или споделена компетентността с държавите от блока.
Според Балдан държавите членки са упълномощили Комисията да сключи рамков договор за закупуване на ваксини от тяхно име, а не от самата Фон дер Лайен.
Въпреки това, според еврокомисаря по здравеопазването Стела Кириакидес, Фон дер Лайен не е участвала в договарянето на договори за ваксини срещу ковид.
Унищожаване на публични документи и корупция
Информация за противоречивите текстови съобщения вече бяха поискани от Европейския омбудсман и Европейската сметна палата, но напразно. Балдан твърди, че ако Фон дер Лайен ги е изтрила, това би било равносилно на унищожаване на административни документи.
Ако тя просто не иска да ги разкрие нарушава правомощията си и правата за достъп до такава информация, заложени в конституцията, което е криминално престъпление според белгийския наказателен кодекс.
Ако фон дер Лайен откаже да разкрие съобщенията, защото са частни, тогава те биха показали лична връзка между Фон дер Лайен и Бурла, което би се равнявало на сериозен конфликт на интереси при преговорите по договора, добави той.
В жалбата си Балдан посочва и специалната привилегия, която „Пфайзер“ получава като доставчик на ваксини за ЕС.
От 40,4 милиона ваксини срещу ковид, получени от Белгия от всички производители през 2022 г., 27,9 милиона са от „Пфайзер“, гласят данни на Института за обществено здраве Sciensano.
Балдан коментира пред EURACTIV, че ще поиска от съдия-следователя, който отговаря за случая, да се запознае с текстовите съобщения, което той може законно да направи в рамките на разследването.
Лобистът, който иска 50 000 евро за моралните щети, реши да действа, след като присъства на конференция, организирана в Европейския парламент в Страсбург миналата година от евродепутатите от Идентичност и демокрация Виржини Джорон и Кристин Андерсон, която бе предназначена от страничните ефекти от ваксината. Той смята, че има проблем с европейската демокрация и начина, по който Комисията се е справила със ситуацията.
Според разследването на американския всекидневник “Ню Йорк Таймс” Фон дер Лайен е договорила мегасделката чрез текстови съобщения с главния изпълнителен директор на Пфайзер Алберт Бурла, но по-късно твърди, че е изтрила разговора.
Според иска на Балдан Фон дер Лайен е отговорна за “злоупотреба със служебно положение”, “унищожаване на публични документи” и “незаконно използване на интереси и корупция”.
Европейският омбудсман и Европейската прокуратура също започнаха да разследват твърденията, а през февруари The New York Times заведе дело срещу Европейската комисия в Съда на ЕС.
Искът на Балдан е първият срещу нейния председател, който би могъл да е извършил престъпление съгласно белгийското наказателно право.
Припомняме:
На 11 януари комисията за ковид на Европейския парламент
забрани на служители на „Пфайзер“ да влизат в сградата на ЕП
заради липсата на прозрачност в договорите. Почти всички политически групи гласуваха в подкрепа на този безпрецедентен акт. Единствените две изключения бяха Европейската народна партия – на Фон дер Лайен, и „Обнови Европа“ – на френския президент Еманюел Макрон.
По-рано германският вестник “Билд” също заведе няколко съдебни дела срещу Еврокомисията, с които настоява да бъдат разкрити документите, свързани с преговорите за покупката на ваксини от “Пфайзер”/”Бионтех” и “АстраЗенека”. По тези дела обаче все още няма никакви резултати.
В интервю, дадено за “Ню Йорк таймс” още през април 2021 г., Фон дер Лайен разкри, че докато са преговаряли за сключването на договора тя е разменяла текстови съобщения с Бурла в продължение на цял месец. Според медийното й “самопризнание”, тази сделка била най-големият договор, подписван някога за доставка на ваксини – 900 милиона дози от „Пфайзер“/„Бионтех“, с опция за покупка на още толкова.
Колкото и вестници и евродепутати да я съдят,
на практика Фон дер Лайен не може да бъде обвинена в нищо.
Недосегаемостта й е “заключена” в правилото, че се пазят документи, чието съдържание е от съществено значение за дейността на Комисията. Докато телефонните текстови съобщения въобще не попадат в тази категория, защото… не са документи.
Според еврокомисарят по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова, например, текстовите съобщения най-вероятно са били изтрити поради техния “краткотраен, мимолетен характер”. Нещо, което изглежда много странно, защото все пак става дума за 30 млрд. евро, а не за една-две шепи джобни стотинки.
Според Сметната палата на ЕС казусът е много по-заплетен, защото – за да сключи предварителен договор с американската компания –
Фон дер Лайен е отхвърлила съществуващия правилник
и по този начин е осигурила пазар на колосално количество ваксини – до 1.8 милиарда дози!
Освен критики, заради скандала председателката на Комисията получи и агресивни нападки срещу семейството си. В социалните мрежи и интернет медиите се разпространява информацията, че
съпругът й – германският лекар Хайко фон дер Лайен,
е директор на компанията „Органезис“, която пък е собственост на „Пфайзер“. Според потребителите това била същата компания, с която Фон дер Лайен е подписала договора за ваксините.
Това не е вярно, защото Хайко фон дер Лайен наистина е медицински директор на “Органезис”, но компанията не е на “Пфайзер”, а си е държавна фирма. И не се занимава с ваксини, а с изследвания в областта на генната и клетъчната терапия.
Това не е първият път, когато на Фон дер Лайен й изчезват текстови съобщения. Докато беше министър на отбраната на Германия, парламентарно разследване срещу добре платени сделки с външни консултанти разкри, че също е трила смс-и от телефона си.
В крайна сметка юристите ще решат дали има нарушение или не, но е особено важно – най-вече заради имиджа на европейските институции – в сърцето на Обединена Европа също да има прозрачност и отчетност, а не само претенции към непрозрачната (уж) периферия…
