В края на 18-ти и началото на 19-ти век, по време на Възраждането и засилилото се национално съзнание, възниква потребността от изучаване на нашите и чужди земи, пише Актуално. В България се откриват светски училища, в които започва да се изучава и предмета география. Тогава се появява нужда от географски карти, върху които да са отразени българските земи, селища и реки.
В края на 18-ти и началото на 19-ти век, по време на Възраждането и засилилото се национално съзнание, възниква потребността от изучаване на нашите и чужди земи. В България се откриват светски училища, в които започва да се изучава и предмета география. Тогава се появява нужда от географски карти, върху които да са отразени българските земи, селища и реки.
Първият български географски глобус
Малко хора знаят, че първият български географски глобус е създаден през 1836 г. от Неофит Рилски за целите на Априловската гимназия, където е бил учител. Глобусът е изработен от плътен картон и е разпределен на 12 картонени пояса, покрити с хартия. Върху нея се нанасят очертанията, като се ползва черно мастило. Очертани са континентите, океаните, повечето морета. Държавните граници са очертани неточно.
Континентите са оцветени в черно, зелено и кафяво. Земната ос изглежда като желязна пръчка, дебела около 2 мм. Отделните 12 сектора, в северния и южния полюс, са залепени с по един книжен пояс, за да се скрият залепените краища на самите пояси.
Днес този глобус се съхранява в църковно-историческия музей на Рилския манастир.
Първата българска карта
Първата географска карта на български език е дело на бесарабския българин, роден в Молдова, Александър Хаджи Руссет. Картата е отпечатана през 1843 г. в Страсбург и е един от редките и ценни паметници от този период.
Самият автор споделя, че картата е създадена “в ползата на новосоставленото в Русчука словеноболгарско училище…”. Озаглавена е “Карта на сегащная Болгария, Тракия, Македония и на прилежащите земли” и е отпечатана в 4 листа и в приблизителен мащаб 1:1 648 000.
За източник е ползвана картата на френския картограф Пиер Лапи “Генерална карта на Европейска Турция”, издадена в Париж през 1822 г.
Географската мрежа е нанесена при начален меридиан Париж. Реките са изобразени с контрастни линии. Градовете са надписани с печатни букви, а планините, реките и селата – с ръкописни. Картата обхваща частта от Османската империя на Балканския полуостров, княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия от Русия.
Кой е Александър Хаджи Руссет?
Роден е през 1810 г. в Кишинев, където завършва гимназия. Следва висше техническо образование в Санкт Петербург, а по-късно и в Париж. Като инженер служи в руската армия и се сражава в битката при Оряхово, когато за първи път стъпва на българска земя. През 1846 г. след препоръка на д-р Петър Берон работи като учител в Котел.
Предполага се, че се е учил на картография, докато е следвал в Париж. Найден Геров разказва, че Александър Хаджи Руссет и Георги С. Раковски вземат решение да направят подробна етническа карта на българските земи, където да се отразят народностите, населяващи нашите земи и техния брой.
През 1860 г. браилски българи помагат на Хаджи Руссет да издаде учебник за българските деца “Първоначална практическа геометрия”. Но този учебник, етнографската карта, както и започнатата работа по “просторна история на българите” остават недовършени, непубликувани поради неочакваната смърт на Хаджи Руссет от простуда през 1861 г.
Днес картата на Александър Хаджи Руссет е един от най-ценните екземпляри от колекцията Старопечатни книги на Русенската библиотека “Любен Каравелов”. Библиотеката притежава оригиналът от 1843 г., отпечатан в Страсбург. Картата попада в библиотеката като част от дарението от старопечатни книги и периодични издания, направено през 1977 г. от видния русенски книжар Никола Даков.
