156 МПС са били иззети от пияни и дрогирани шофьори за седмица, откакто в сила влязоха новите наказания за тези нарушения на пътя, сочи статистиката на Пътна полиция.
В 75 от случаите причината е била алкохол, а в 81 – наркотици. От миналата седмица при хващане на шофьор с над 1.2 промила алкохол на пътя или след употребата на наркотици полицията отнема превозното средство веднага на място. Само в ОДП-Бургас за седмица по новите правила са иззети 20 МПС, сред които и камион.
В момента проверките на Пътна полиция се движат по два реда – един за нарушителите, които са собственици на управляваното МПС, и друг за тези, които карат чужд автомобил. В случая, когато нарушителят кара собствено МПС, то се иззема от органите на реда и се транспортира до терен на МВР, най-често някой от охраняемите паркинги под контрола на районните полицейски управления в страната.
На място полицаите предлагат на нарушителите да подпишат протокол за доброволно предаване на автомобила, подписването на който обаче не е задължително. Оттам нататък автомобилът остава на съхранение в МВР и се задържа за целия период, докато тече наказателното преследване срещу пияния или дрогирания водач. Реално той остава собственик на колата, докато евентуално съдът не го осъди. При осъдителна присъда съдът задължително постановява отнемане на автомобила в полза на държавата. Едва тогава той се предава от МВР на Националната агенция по приходите, която по своя преценка решава дали да го обяви на търг за публична продан, да го ползва или да го предаде за ползване на друга държавна институция.
Различен е редът, когато хванатият пиян или дрогиран водач не е собственик на автомобила. Тогава той се иззема от полицията с протокол като веществено доказателство във връзка с извършването на престъпление. В хода на наказателното производство лицензиран оценител оценява стойността на автомобила. При евентуална осъдителна присъда съдът налага на виновния глоба, равностойна на оценката на автомобила.
Промените в закона и принципната необходимост от затягане на наказанията за пияни и дрогирани водачи са като цяло положително приети сред обществеността. Огромни противоречия обаче предизвикаха детайлите около т.нар. конфискация и редица недомислици и несправедливости в процедурите, свързани с нея.
Първи в законността на изземанията се усъмниха адвокати, според които МВР не може да иззема автомобила, тъй като в Наказателния кодекс е записано, че конфискацията се налага само от съд. Отнемането на возилото като обезпечение, докато тече делото, за да не го продаде собственикът, също е незаконно, считат юристи.
„Такова нещо като обезпечително изземване не съществува. Обезпечение се допуска само с произнасяне на съд и то не се състои в отнемане, а в запориране на вещта. Запорът обаче е нещо съвсем различно от отнемането. При него се забранява на собственика да се разпорежда с автомобила, докато евентуално някога в бъдеще бъде осъден. Но и запорът може да се разпореди единствено и само от съда. Ето защо изземанията на пътя по начина, по който МВР ги прави в момента, са чисто и просто незаконни“, коментира за „Телеграф“ адв. Силвия Петкова. Според нея, съзнавайки това, полицията и прокуратурата заобикалят закона, като предлагат на хванатите в нарушение водачи да подпишат протокол за доброволно предаване. Тя посъветва водачите да не подписват такива документи, защото това ги лишава от възможност да търсят обезщетение от държавата, ако впоследствие кръвна проба покаже резултат, различен от полевия тест.
Промените в закона са силно критикувани и заради непропорционалността на наказанията според тях. Така например двама пияни водачи, каращи съответно коли за 10 000 лв. и за 100 000 лв., ще бъдат наказани с крайно различна санкция за едно и също провинение. Коментира се и прекомерността и събираемостта на глобите на водачи на камиони и автобуси, които не са техни.
В тези случаи може да се стигне до глоба за шофьор на камион в размер на стойността на автомобила, която може да е над 150 000 евро за нов модел влекач. В ход са вече обсъждания в депутатските среди за налагане на таван на глобите, като се коментират тавани от 10 000 лв. до 20 000 лв. в случаите, когато водачът управлява чуждо МПС. „Вероятно е добре да се въведе някакъв таван за сумата при служебен или тежкотоварен автомобил, или глобата да е по преценка на съда. Също така трябва да се установят и някакви нива на съдържание на наркотични вещества, така както имаме такива за алкохола“, коментира депутатът Божидар Божанов от групата на ПП-ДБ. Според него с МВР ще се обсъдят и чисто процесуалните им действия по изземването на автомобилите, за което обаче не е необходимо да се променя законът.
КАТ веднага трябва да спре да иззема камиони в случай на залавяне на пиян или дрогиран водач, призоваха от Камарата на автомобилните превозвачи в България (КАПБ). „Задържането на един камион заради това, че някой го е карал пиян, няма никакъв положителен ефект за безопасността на движението по пътищата, каквито са мотивите.
Превозвачите имаме задължение да правим предпътни прегледи на водачите при излизане от базата, но после нямаме контрол върху тях“, каза за „Телеграф“ Димитър Димитров, член на УС на КАПБ. Според Димитров камионът няма как да е веществено доказателство в случаите, когато няма ПТП. От КАПБ предлагат оценката на стойността на возилото да се прави от застраховател, вместо камионът да бъде задържан неопределено дълго на паркинг на МВР.
„А съвсем отделно вече идват куп практически недомислици, като това, че КАТ няма техническата възможност да извози тези камиони, за което им трябват професионални водачи с психологическа годност. А какво правим с камионите с опасни товари? А тези с живи животни? А тези с меса, храни и лекарства на температурен режим? Къде и как ще ги съхранява КАТ?“, попита реторично Димитров.
Дупка зее в закона за това кой и как трябва да преглежда професионалните шофьори преди смяна, както и за какво да ги тества. „У обществото има някакво усещане, че ние като превозвачи носим някаква отговорност за поведението на водачите, които работят за нас. Факт е, че има наредба за предпътните медицински прегледи, които сме длъжни да правим“, обясни за „Телеграф“ Йордан Арабаджиев от Съюза на международните превозвачи. Според него обаче в тази наредба пише, че ще бъде издадена отделна наредба, която да регламентира какво точно включва прегледът, кой и как го извършва и какви тестове трябва да се правят. Такава обаче няма. „Затова в момента всеки тества водачите си по своя преценка.
Но дори и наредбата да влезе в сила и дори да сме задължени да тестваме за алкохол и наркотици, то ние няма как да носим отговорност за водачите след напускането на базата“, категоричен бе Арабаджиев.
