Създаването на Манифеста, с който на 22 септември 1908 г. във Велико Търново се обявява независимостта на България, започва в Русе, сочат историческите данни.
На 21 септември на русенското пристанище акостира корабът „Крум“ с княз Фердинанд. Преди това в града се е събрало цялото правителство, начело с министър-председателя Александър Малинов. Те уведомяват княза за решението да бъде обявена независимостта на България и да му бъде присвоена титлата „Цар“. Фердинанд дава съгласие и през нощта срещу 22 септември всички работят върху текста на Манифеста.
Рано сутринта с влак князът и министрите потеглят за Велико Търново, където е свикано Народното събрание. По време на пътуването са нанесени последните редакционни поправки по документа, който според някои изследователи окончателно е бил готов на гара Две Могили. Пред депутатите документът е прочетен от председателя на Народното събрание Христо Славейков, който тържествено го връчва на Фердинанд. С него пред църквата „Св. Четиридесет мъченици“ князът обявява България за независимо царство.
Ето и текста на Манифеста, с който във Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България:
“По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
