“Засилва се тенденцията България да се държи като държава от периферията, да чака какво ще й кажат европейските партньори”, заяви в предаването “Брюксел 1” вицепрезидентът Илияна Йотова.
Тя коментира отпадането на забраната за внос на украинско зърно.
“Нямам обяснение защо България, за разлика от Полша, Унгария, Словакия, Румъния, реши да вдигне забраната за внос на украинско зърно. Защо беше необходимо това решение на парламента, при положение че 2 дни по-късно изтичаше забраната? Ние сме поели ангажименти към европейските институции, без дори да попитаме съответните браншове в България, без съответния анализ и оценка. Рапортуваш пред големия брат”, подчерта вицепрезидентът.
Йотова даде за пример острата реакция на Полша, която защитава националния си интерес, и заяви, че в различни формати в рамките на ЕС се отстояват позиции. “А в България министър-председателят твърди, че хората, които ни дават хляба, са терористи. Недопустимо е”, посочи вицепрезидентът.
“България трябва да има една много амбициозна, и дори – агресивна, в добрия смисъл на думата, работа на дипломацията и на институциите на всички нива по отношение на членството ни в Шенген”, добави още тя.
“Защото още през 2011 година бяхме изпълнили техническите критерии, което е условието за членство в Шенген. Оттам нататък последваха нови изисквания, нови условия, политически решения, включи се като аргумент и мониторингът за наблюдение на България и Румъния, който официално вече го няма. Имам усещането напоследък, че правителството не е достатъчно активно. Може би, водено пак от погрешната политика, че ако не вдигаме много врява и шум, това ще бъде отчетено от нашите партньори и можем да разчитаме на тяхната милост”, заяви вицепрезидентът в разговор с Милена Милотинова.
Членството на България в Шенген не е въпрос на милост, не е въпрос, при който някой по някакви си политически или геополитически съображения, решава да потупа България по рамото, на мнение е Йотова.
“Ние сме си го отвоювали така, както всички останали държави членки на шенгенското пространство, изпълнявайки всички критерии. Грешка на българската дипломация беше още в 2011, 2012, 2013 година, когато допусна политически съображения да влизат в аргументите и условията. Дипломацията ни тогава трябваше много остро да реагира”, заяви тя.
На въпрос защо не е реагирано още тогава, вицепрезидентът заяви: “Може да попитате г-жа Весела Чернева (б.р. – тогава – говорител на МВнР) и г-н Младенов (б.р. – тогава – външен министър)”.
“Тогава депутати в Европейския парламент, от всички политически партии, гледахме и не вярвахме на очите и на ушите си за тази изключително неиздържана българска позиция. И тази заблуда на “уеs-политиката” – съгласието с всичко това, което се предлага от европейските институции или от нашите партньори, то просто да бъде прието, защото ние сме били малка държава в периферията. Нищо подобно. ЕС затова е ценен, защото там всички са равноправни. И ако имаш своите аргументи и позиция, особено когато тя е с национално съгласие, много малко други биха ти се опрели”, добави Йотова.
