Със 133 гласа “за”, един против и 36 въздържали се (ПП-ДБ) парламентът прие предложението на ИТН, с което мобилни линейки с обучени медици ще обслужват хората в трудно достъпните региони. По идея на ГЕРБ второто четене на законопроекта ще е след максимално допустимия срок от 28 дни.
В законопроекта е предвидено да се извършват и мобилни изследвания в отдалечени и трудно достъпни райони. Предвидено е и създаването на специализирана агенция, която да отговаря за тези дейности и превенцията в здравеопазването.
“Възраждане” приемат да има линейки за трудно достъпните райони, но не и да се създава нова агенция – така ще се увеличи администрацията.
Здравната комисия подкрепи законопроекта на първо гледане, припомни шефът на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов. И напомни, че могат да коригират текстове преди второ четене. Здравето на гражданите е много по-важно от всичко останало, настоя депутатът.
Христо Проданов заяви, че БСП са предлагали такива текстове още от 44-то НС, поне в частта за автомобилите. Тогава обаче мнозинството на ГЕРБ и ОП не ги подкрепили. И изрази надежда, че ИТН са си осигурили подкрепа този път. Бившият социален министър Георги Гьоков от БСП хареса идеята, че линейките могат да се ползват и за мобилни аптеки, но има въпросителни дали лекарите могат да продават медикаменти. Според него МЗ трябва да окаже сериозна подкрепа, защото иначе това ще е само поредния приет законопроект без да се случи нищо по него.
Шефът на здравната комисия Костадин Ангелов от ГЕРБ призна, че с текстовете се решава основен проблем в здравната система – по-дборо качество на грижи в отдалечени райони. Но се отварял голям дебат какво трябва да направи държавата, за да се осигури достъп до здравеопазването там, където това сега е невъзможно. Ангелов обаче иска максимално време преди второ четене – 21 дни за дебат, в които да се направи работна група, която да изчисти противоречията с настоящата нормативна уредба. На първо четене ГЕРБ подкрепят закона. Той обаче не бил панацея. Ангелов акцентира и на липсата на специалисти – лекари и здравни медици. Дори и да създадем възможност за мобилни лечебни заведения или оборудвани линейки, трябва да видим как да ги обезпечим с професионалисти, които да могат да осъществяват здравна дейност, а и да имат правото да я осъществяват.
Джевдет Чакъров обясни, че ДПС също имали забележки, но наистина одобряват достъпа до медицина помощ в отдалечени и трудно достъпни места. От движението били направили опити с мобилни линейки, но законодателно това ставало много трудно. Затова трябва да се търси и принципно цялостно решение. И те искат 21 дни преди второ четене.
Васил Пандов от ПП-ДБ пък смята, че концепцията на ИТН е добра, но начинът, по който е структурирано предложението, то се нуждае от сериозна преработка. Затова от коалицията се въздържали. И заяви, че имало текстове, които противоречат на сега действащи разпоредби и закони. “Има въпроси защо само експресни кръвни изследвания и вътрешни болести, а няма неврология”, вметна Пандов. “Надяваме се да се случи чудо – да намерим текст, който на второ четене да премахне всички тези неясноти и да постигнем консенсус. Ще работим активно. Избързваме с дебата”, смъмри Пандов идеята за Агенцията, която да се занимава с профилактиката.
Д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ пък иска да знае за колко хора се търси решение на проблема, както и може ли да го реши този законопроект. Говорим за профилактика, но трябва да сме наясно с демографията на хората които ще бъдат обслужени. Техните нужди са различни от средностатистическите за България, смята той.