БНБ може да въведе изисквания към хората, които кандидатстват за банкови кредити. Това става ясно от публикация на управителя на БНБ Димитър Радев в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България, пише “Труд”.
“Запазващият се силен растеж на жилищните кредити към края на 2023 г. създава условия за повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, макар и от сравнително ниско равнище, и за бързо натрупване на кредитен риск в баланса на банковата система, което може да наложи прилагането на допълнителни макропруденциални мерки от страна на БНБ през 2024 г., като например налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата”, пише управителят на БНБ.
Това означава от Централната банка да изработят общи изисквания, на които трябва да отговарят хората, които кандидатстват за кредит.
В момента всяка банка има собствена политика при оценка на кандидатите за заем. Всички банки изискват документи за размера на доходите на хората, които искат кредит. Някои дават облекчени условия, ако заплатата се превежда по сметка в банката.
Но всяка банка преценява вноската по заема до какъв процент от месечните доходи на домакинството може да бъде – например при заплата от 2000 лв. какъв е максималният размер на заема, който може да отпусне. Всяка банка сама преценява какъв риск да поеме.
Въвеждането на общи изисквания към кредитополучателите означава например да бъде сложен таван и вноските по заемите да бъдат до 30% от месечния доход на кандидата за кредит.
Рискът от повишаване на задлъжнялостта на домакинствата “може да бъде подсилен и от други потенциални предизвикателства пред банковия сектор през настоящата година, като например забавяне на очакваното възстановяване на европейската икономика и охлаждане на пазара на труда, съчетани с продължаваща относително висока инфлация, нарастваща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните кредити.
Материализирането на тези предизвикателства би оказало натиск върху печалбите на банките, чиито значителни ръстове през 2023 г. се дължат в немалка степен на еднократни ефекти, включително от забавянето на пренасянето на по-високите лихви по кредитите върху лихвите по депозитите”, пише управителят на БНБ.
Перспективата за пълната интеграция на страната ни в еврозоната, поставя паричния ни режим на прага на исторически важна промяна, пише Димитър Радев.
“Това, обаче, което в най-голяма степен ще определи посоката на паричната ни политика в краткосрочен план, е моментът на присъединяването на страната към еврозоната.
Ако в средата на годината Съветът на ЕС реши да приеме България в еврозоната от 1 януари 2025 г., ще преминем към плавно и контролирано намаляване на изискванията към търговските банки по отношение на задължителните минимални резерви в БНБ, намалявайки ги до 1%, съгласно регламентираното равнище за всички страни от еврозоната.
Ако обаче решението бъде отложено, това ще означава неблагоприятно развитие по отношение на равнището на инфлацията, и ще доведе най-вероятно до допълнително затягане на монетарните условия в страната”, пише управителят на БНБ.
