Според народния календар, Петльовден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби.
Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари.
Преданията разказват тази 300-годишна история. Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък през турско време – кръвния, взимането на малки момчета. Легендата разказва как смела майка скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Подготовката за петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, и втори за петльовден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, „но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят“; с кръвта, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.
