240 млн. души в 17 държави от ЕС с по-ниски доходи от средните може да умрат преждевременно или да се разболеят заради мръсен въздух, сочи ново изследване на Европейското екологично бюро.
Според данните на неправителствената организация България заема челното място в негативната класация по възможни случаи на преждевременна смърт заради замърсяването. Проучването твърди, че водим Румъния с почти двоен резултат.
ЕС има две директиви за качеството на въздуха. Едната влиза в сила през 2004-а, а другата – през 2008 г. Оттогава те не са осъвременявани. ЕК предложи да се преразгледат през 2022 г. като част от плана за нулево замърсяване в рамките на Зелената сделка. Срокът за изпълнение, заложен от блока, е 2050 г. В края на миналата година стана ясно, че ЕС обмисля забавяния в изпълнението с поне 10 г.
От Европейското екологично бюро твърдят, че отлагането ще засили неравенството между Източна и Западна Европа, а източноевропейските нации ще бъдат натравяни от високи нива на вредни вещества още цяло десетилетие.
Директивите ръководят оценката на качеството на въздуха – създадена е мрежа за мониторинг с повече от 4000 станции в целия ЕС. Целта е обмен на надеждна информация на цялата територия на блока. Когато стойностите са над допустимите, държавите членки трябва да изготвят план, за да ги върнат в норма възможно най-бързо.
Определени са стандарти за 12 замърсителя: серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, прахови частици (PM10, PM2.5), озон, бензен, олово, въглероден оксид, арсен, кадмий, никел и бензопирен.
PM10 са с диаметър 10 микрометра или по-малко, докато PM2.5 са 2,5 микрометра или по-малко – те се описват като фини прахови частици.
PM10 са опасни, защото са толкова малки, че проникват безпроблемно в белите дробове.
А заради малкия си размер PM2.5 могат да се пренасят в кръвта ни. ЕС се фокусира върху поддържането на PM10 в норма.
Когато стандартите са влизали в сила, те са се водили по нивата, препоръчани от СЗО. Тя обаче, за разлика от двете директиви на ЕС, редовно затяга стандарта. СЗО например следи индекса на PM2.5. Разликата между допустимите стойности на ЕС и СЗО вече се разминава двойно.
Например в ЕС за фини прахови частици (PM2.5) и азотен диоксид пределно допустими средногодишни стойности са 25 и 40 микрограма на куб. метър. Насоките на СЗО от 2021 г. определят съответно 5 и 10 µg – значително несъответствие с граничните стойности в съюза.
Според данните на Изпълнителната агенция по околната среда – държавния орган, който измерва качеството на въздуха, замърсяване над допустимите норми няма от 2 февруари
Според най-голямата в света платформа за следене в реално време на качеството на въздуха IQAir основен замърсител са фините прахови частици (PM2.5). В началото на седмицата на сайта стойностите на замърсяването в София и Пловдив бяха 7 и 9 µg на куб. метър. Това е съответно 1,4 и 1,8 пъти по-високо от препоръките на СЗО. Най-мръсен се оказа въздухът в Благоевград и във Варна. Нивата на фини прахови частици там достигаха съответно 30,3 и 12,6 µg. Благоевград е абсолютен антирекордьор със замърсяване 6,1 пъти над нормата на СЗО и дори надвишавайки допустимите в ЕС стойности.
Столицата ни се нареждаше на 79-о място в световната класация по най-мръсен въздух, изпреварвайки мегаполиси като Сеул, Лондон, Ню Йорк и Москва.
Според Европейската агенция по околна среда в четвъртък обаче в България допустимите стойности са превишени само на едно място – в района на магистрала “Тракия” до Пловдив (виж графиката).
Натрупването на големи количества фини прахови частици увеличава риска от сърдечни заболявания, астма и ниско тегло при раждане. За да се справи със замърсяването, през ноември 2023 г. Съветът на ЕС одобри предложените от ЕК по-ниски допустими стойности, но не ги приведе изцяло в съответствие с насоките на СЗО и избра възможността за забавяне поне до 2040 г. Съветът на ЕС, ЕП и ЕК са в тристранни дискусии за преразглеждането на AAQD.
